четвъртък, 21 март 2013 г.

От елохимите до “Бог е дух” (развитие на представата за Бога в Библията)



автор Светльо Ангелов

Яхве (един от ханаанските богове елими, “ел”-ове / господари,  чието име използва Открилият се пред Моисей Бог, “Който Е”) , Богът на евреите, е изобразяван като бик, понякога и като човек, възседнал бик… Остатъци от тази представа в Свещеното Писание на Стария Завет на излизащите от Египет евреи почти не са запазени, освен, може би, в златния телец, който те, заедно с Аарон. отливат, докато Моисей отсъства и му се покланят. Авторът на кн. Изход не ни обяснява защо са направили точно телец като заместител на Моисей, като бог, който да ги пази и ръководи… Но не само тук можем да се допрем до тази представа, която сякаш старозаветните писатели са се погрижили да изличат и са успели, макар и не съвсем. Върху кадилния олтар в Старозаветното Светилище – и в Скинията, и в Соломоновия Храм, има два рога, бичи рога. Онзи, който се улови за тези рогове, означава, че желае пряк съд от Яхве, хванал е Яхве, “бика”, “за рогата” и докато се държи за роговете, е извън властта на какъвто и да било човешки съд:

“А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в Господния шатър и се хвана за роговете на жертвеника… Ванайя отиде в Господния шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра.” (III Царе 2:28, 30)
В Давидовите псалми Псалмопевецът призовава Яхве да се намеси, да му помогне, псалмопевецът си представя, че Яхве ще извърши това именно така:
“Възседна херувим и летя; летя на ветрени криле.” (Псалтир 18:10)
А херувимите, керуби, се представят именно зооморфно, като крилати бикове, в късната еврейска традиция (ако и първообразът им да са египетските свинксове – с лъвски тела и човешки глави) и не само в нея, но и във вавилонската, знаем, че стените на града Вавилон са били изпъстрени именно с изображения на крилати бикове.
Част от пророческата пантомима пък включвала понякога и шлем с рогове на него:
“А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.” (II Паралипеменон 18:10)
С тези пасажа талмудистите нямат проблем, всеки от тях може да бъде изтълкуван символично с по-голям или по-малък успех. Но с пасажите в кн. на прор. Езекил проблемът е много голям. Там Яхве е представен в Светилище, обкръжен от славни същества в образи на… бикове, на други хибридни между човеци, птици и зверове същества във виденията на пророка. За времето на Христос кн. на прор. Езекиил е била забранена за четене от ненавършили тридесет години израилтяни, а представите за Бога в нея са били определяни от израилските законоучители (особено сред садукеите) като селяшки, зооморфни..
Ако този зооморфизъм добавим към първаначалните анропоморфни представи за Божеството, няма как да не признаем, че представата за Бога варира и се видоизменя, според историческия и културен контекст – Богът ходи из райската градина по време на “вечерния хлад”:
“И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.” (Битие 3:8)
Разкайва се, задето е сътворил света и решава да го унищожи с Потоп:
“…разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.” (Битие 6:6)
След това се кае, че го е унищожил в Потопа и още по-шокиращото е, че причината да се разкае била, че “помирисал благоуханието” на печеното жертвеното животно, което Ной принесъл Богу след Потопа:
“И Ной издигна жертвеник на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица и ги принесе за всеизгаряния на жертвеника; и Господ помириса сладко благоухание. И Господ каза: Няма да проклинам вече земята заради човека, защото намеренията му са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както направих.” (Битие 9:20,21)
Разкайва се, задето е извел израилтяните от Египет и е направил от тях народ:
“Господ каза още на Моисей: Видях този народ и, ето, твърдоглав народ са; и така, сега Ме остави, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а от тебе ще направя велик народ.” (Изход 32:9,10)
След това се кае за жестокосърдечието Си:
“…спомни си за тях Своя завет и се разкая според голямата Си милост.” (Псалтир 106:45)
Някои от тези пасажи ние можем да изтълкуваме омилетически (риторически) по примера на св. Йоан Златоуст, да кажем, като в случая с предпоследния например, че Бог провокира Моисей, за да види “колко голяма е любовта му към поверения нему от Бога народ” и дори тъй тълкувайки, пак можем да се запитаме, мислим ли последователно: Нима има нужда Бог от подобни провокации, за да изпита някого? Нали самата ни представа за Бога е като за Сърцеведец и Всезнаещ? Но в огромната им част от тези текстове не сме способни да извлечем подобна духовна поука, колкото и да се стараем. Не са “успели” и Светите Отци. Защото очевидно и за разказвача на библейския текст и за неговите читатели и слушатели Бог е… динамичен, да не кажем непостоянен съвсем по човешки.
Бог е непоследователен даже в Закона си. По един начин мотивира заповедта за религиозното почитане на съботния ден в Изхода:
“защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.” (Изход 20:11)
по друг във Второзаконие (повторението на Закона):
“И помни, че ти беше роб в Египетската земя и че Господ, твоят Бог, те изведе оттам със силна ръка и издигната мишца; затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден.” (Второзаконие 5:15)
Още повече, в цитираното място от Второзаконие са изброени Десетте Божии Заповеди от Изхода. Очакваме, че ще са повторени, ако не дословно, то поне в същината си еднакво. Повтаряйки Заповедите обаче, Бог ги придружава не само с различни мотивационни аргументи, ами и с добавки. В Изход 23 гл., освен повечето от изброените в Декалога заповеди, намираме и още няколко, които изобщо не си е на мястото там, ако следваме нашата си логика за Декалога: “Първите плодове от земята си да принасяш в дома на Господа, твоя Бог. Да не вариш яре в млякото на майка му.” (Изход 23:19), “Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасен хляб, нито тлъстината от празника Ми да остава през нощта до сутринта.” (ст. 18) и “Три пъти в годината всичките израелтяни от мъжки пол да се явяват пред Господа Йехова-Яхве” (ст.17) и ако за останалите можем да кажем, че са допълнения и обяснения на някоя от Десетте заповеди в Изхода, като “Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействаш на неправедния и да не свидетелстваш в полза на неправдата” (ст. 1) в доизясняване на заповедта “Не лъжи” или “Шест години да засяваш земята си и да събираш плодовете й; а в седмата да я оставиш да си почива и да не я обработваш, за да се хранят сиромасите между народа ти от самораслото и полските животни нека ядат оставеното от тях. Така да правиш и с лозето си, и с маслините си.” (ст. 10,11) като разширение на IV-тата заповед от Изход 20 гл. и добавянето на социален аспект в мотивацията й, то на част от тях мъчно ще намерим мястото им между “Десетте Божии Заповеди”, които сме свикнали да наричаме Божий морален закон, общовалиден и вечен. И все пак Същият Яхве ги е изговорил според Библията. За този Яхве ние може би имаме много красива и хуманна представа, като тази, че най-важната част от Закона за Него е нравствената, затова и “най-важните десет заповеди Той обособява” и отделя от останалите неприемливи от съвременна гледна точка неща за клане на животни и пръскане на олтари с кръвта им, но четейки Библията, виждаме, че Яхве на Моисей се разминава с “хегелианския” Йехова…
Отделно от това няма смисъл да изброяваме и друго – Яхве казва (и даже лично, с “пръстта Си”, изписва “Не убивай”, а не много далеко във времето след това държи отговорен и се гневи на Саул, отхвърля го като цар, задето не е избил до един жителите на вражески на Израил град, заедно с “жените, децата и кучетата”, казва също “Не лъжи”, а амнистира Блудницата Раав, задето е излъгала в полза на евреите срещу интересите и живота дори на собствените си съграждани.
* * *
Днешните наши представи за Бога за много различни от тези на древните Му поклоници и последователи на религията Му. И днешните очаквания от Него се различават, ние сме свикнали да се молим: “За здравето на всички, за мира в целия свят, благоразтворението на въздуха” (както ни учи Литургията), за враговете си, както пък Исус в Евангелието ни казва, че трябва. А псалмистът се хвали, че мрази непримиримо враговете Господни и с това се препоръчва на одобрението Му:
“Не мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб? И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?” (Псалом 139:21)
За поробилите ги вавилонци евреите пеят:
“Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила! Блазе на онзи, който хване и разбие о камък малките ти деца!” (Псалом 137:8,9)
Думата за “блазе му”, “облазяван ще бъде” тук е изписана אַ שְׁ רֵ י (ashri) , по същия начин тя стои и тук:
“Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи” (Псалом 1:1)
И, извинете ме, моля ви, но אַ שְׁ רֵ י стои и тук:
“Блажен онзи, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит” (Псалом 32:1)
Павел цитира последното блаженство,  блаженството на опростения – Римляни 4:8, но споменатото в песента при вавилонските реки блаженство не повтаря в посланията си ни той, ни който и да е друг апостол или евангелист в Евангелието. А според псалмопевеца все за благодат става въпрос. Нали? И нещо повече даже, изпълнилият поетичното еврейско “благопожелание” Кир Персийски, превзел Вавилон от халдеите, Библията нарича Божий Помазаник, Месия – “Така казва Господ на помазаника Си, на Кир” (Исая 45:1) - לִ מְ שִׁ יח
* * *
Представата за Бога сред евреите се обогатява, развива, очиства от множество смущаващи и тях, не само нас, смисли и напластявания. Дълъг е процесът до нравствения монотеизъм на Исая, при все това и у него намираме немалко следи от антропоморфни представи за Яхве:
“В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма.” (Исая 1:1)
още по-дълъг до Христовите думи към самарянката:
“Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.” (Йоан 4:24)
* * *
Едва надмогнал първоначалните политеистични (многобожнически) влияния, окончателно чак за времето на Давид и Соломон и централизацията на религиозния култ чрез изграждането на единствен храм за поклонение, заедно с държавната централизация, еврейският духовен елит, пророците, се изправят пред предизвикателството на особеностите на Яхве – своенравност, кръвожадност, човекоподобност… Времето на множествения Елохим е отминало… Два са основните пластове, върху които се гради началото на кн. Битие (праисторията) – Елохистки и Яхвистки. В I-ва гл. на Битие Бог говори за Себе Си и делата си в множествено число (първо лице) – “ние да направим човека по наш образ и подобие”, в III-гл. също – “ето, човекът стана като един от нас”, докато във II-ра глава за Бога се говори в първо лице единствено число – “той създава човека”, “той ходи из градината”. Светите Отци успяват да изтълкуват тази множествена форма אֱ הִ ים като “знак на царственост” или предобраз на троичността. Но по-нататък в Стария Завет срещаме אֱ הִ ים именно в смисъла на личностна множественост:
Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.” (Битие 6:2)
בְ נֵי הָ אֱ הִ ים , което тук буквално преведено би било “синовете на Елохим-ът” (bni e·aleim), но по-добре би стояло смислово елохимите, както и в този текст от Псалтира: “Какво е човек, за да го помниш? Или човешки син, за да го посещаваш? А Ти си го направил само малко по-нископоставен от ангелите и със слава и чест си го увенчал. ” (Паслом 8:4,5), което би следвало да се преведе отново като елохимите  אֱ הִ ים – m·aleim в тоя текст, а не като ангелите – מַ לְ אָ כָ יו – mlaki·u като например тук: “Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си – като огнения пламък” (Псалом 104:4). Тези остатъци от елохизъм свидетелстват, че никоя религиозна реформа, колкото и да е радикална тя, не е в състояние да изличи всички остатъци от предхождащите я представи.
* * *
С всичко това ние съвсем не казваме, че представата за Бога се формира от променливите цивилизационни дискурси, политика и исторически контекст. Казваме само, че в религиозното съзнание те са даденост. Борбата срещу политеизма на елохистите и после срещу зооморфните и антропоморфни представи на яхвистите е в своя пророчески смисъл борба за Богопознание. Сам Бог я подбужда, разкривайки се Личностно на Авраам, сетне на Моисей, сетне и на всеки пророк Боготърсач и Боговидец, докато се стигне до Неговото пълно Себеразкриване, кеносис у Исус Христос по благодатта и силата на Светия Дух. И накрая именно това ще подчертаем – Богопознанието, истинското, всякога е резултат от личен мистичен опит, лична среща с Бога, от среща до среща то се развива, Бог разкрива Себе Си все повече и повече до тогава, когато “ще Го видим както Си е”…

Няма коментари:

Публикуване на коментар