Излезе сеячът да сее...

Проповед на о. Добромир

за свeщеническата конференция във Варненска и Великопреславска Митрополия на 10.10.2011 г.

автор: Светослав Ангелов

Литургийно Евангелие

"А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!" (Лука 5: 4-14)

Четене от Апостолско Послание

"Верни са тия думи; и аз желая да потвърдяваш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците. А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни. Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си. Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам. Зина законника и Аполоса погрижи се да изпроводиш тъй, че от нищо да нямат нужда. Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни." (Тит 3:8-14)

Ваше Вископреосвещенство, Ваше Преосвещенство, възлюбени в Господа братя, много е хубаво, когато в своята литургична проповед имаме благодатната възможност да проследим тематичната връзка между Литургийното Евангелие, Апостолското четиво и църковния празник, който в този ден честваме (паметта на някой светия или събитието от Църковната и Свещена история). Точно така е и в случая. Празнуваме Неделята на Светите Отци от Седмия Вселенски Събор, наричана още Тържество на Православието (тържество над многобройните ереси, които още от зората на Църковната история са се опитвали по разни начини да размият, да разводнят или подменят православната вероучителна проповед) и същевременно чуваме текстове от Евангелието и Апостолските Послания, които по един или друг начин засягат точно този въпрос. 

На Седмия Вселенски Събор Богоносните наши Отци са утвърдили иконопочитанието като начин да се общува молитвено с Бога и потвърдените чрез Светия Дух като Негови светии, вярвайки, че почитта, отдавана на образа, изрисуван на иконата, преминава към Първообраза и в такъв смисъл иконата не е идол, понеже тя не съдържа Божеството, както се е вярвало за езическите идоли (боговете на езичниците са "присъствали" в статуите и изображенията си), ами помага да духа чрез сетивата да се възнесе молитвено към Него, Който всякога остава Непостижим в Същината Си за сетива и представи, но все пак причастен нам в действията-енергиите Си - Постиган в Евхаристията и молитвата по благодатта и действието на Бог-Дух Свети в съдействие с нашия дух. Обаче въпросът, който е намерил своето разрешение на Събора е в същината си много по-голям и дълбок, отколкото това "може ли или не може християните да ползват изображения в Богопоклонението и Богослужението си", по своя характер той касае догматa за Боговъплъщението, затова Бог ли е или само човек Христос, затова може ли Бог да има образ. 

Ние вярваме, че Иисус от Назарет е Въплътеният Бог, че Той е Бог, приел плът, а заедно с плътта и образа на една конкретна личност, че в личността на Христос имаме Богочовек и че по аналогичен начин в светите икони със средствата на боите, дървото и всички останали материали, които се ползват за създаването им, се изобразява наистина Бога, какъвто е благоволил да ни се открие в лицето на Иисус Христос и на всички онези, които с живот, дела и мисли са показали, че са причастни Нему - Божиите угодници:

"Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви." (Йоан 1:18)

"Бъдете подражатели на мене, както съм и аз на Христос" (1 Коринтяни 11:1)

А какво означава думата да подражаваш, не съдържа ли тя в себе си и корена на думата "отразяваш"? Какво може да бъде отразяванo, ако не образ? И така, в утвърждаването на иконопочитанието (поклонението пред образи) се потвърждава и истината за Боговъплъщението, истината че "Бог стана човек, за да стане човекът Бог", както казва св. Игнатий Богоносец, че Той прие нас и всичко наше (освен греха), за да ни увери в любовта си, та да имаме ние дръзновение да приемаме Него, отделяйки се с това от греха. Прие плът и образ, нашите плът и образ и ако Сам не се погнуси от тях, то тогава и изобразяването им на дърво с бои не е принизяване на Неговата святост, ами е изявата й, понеже светостта Божия се открива най-пълно в любовта, приемането и снизхождението Му към на нашата човешка природа и в немощите й. И тази победа на православната вяра, свидетелството, че Бог стана човек и изповядването му от Църквата недвусмислено е окончателният удар срещу различните ереси, които дотогава по един или друг начин са се опитвали да оспорят истинното човечество на Христос, както умело доказва и православния богослов Леонид Успенски в прекрасната си книга "Богословие на иконата".

А в Литургийното Евангелие ни се разказва известната Притча за сеяча. Тя е вдъхновила множество проповеди, както и произведения от съкровищницата на световното художествено изкуство като картината "Сеяч на слънце" на художника Винсент Ван Гог например. Тълкуванията на тази притча са многобройни, както и образите, които приема в своите художествени интерпретации. Но ние искаме да видим в образа на сеяча не друг, а самия Христос, понеже Той е център и цел на вярата и изповедта ни - приемеме Него в Светото Причастие, с духовен труд, всеки според силите и способностите и нивото си (пост, молитва, изповед и познаване на Него и волята Му чрез четене на духовна литература и Библия) и така подготвяме "почвата на сърцето си" за Неговото семе. Нещо повече от това! Христос не е само сеячът от тази притча, не само семето, което се сее в душите е Той, ами също така и "коренът и плодът", за който става въпрос в думите на притчата. 

Плодът в християнския духовен живот, който Блаженият Павел нарича в Посланието си до Галатяните "плод на духа" е именно Христовия Образ в нас, роден и възрастващ чрез благодатното действие на Светия Дух:

"А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон." (Галатяни 5:22,23)

И не са ли това именно "чертите на Христовия характер"??

Коренът пък, върху който всичко добро и истинно израства е пак Христос. Същото пише пак Павел, макар да ползва друго сравнение - на градеж на сграда, в Посланието си до Коринтяните:

"Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос." (I Коринтяни 3:11)

Затова и в четивото от Апостола за тази неделя - Тит 3:8-14 слушаме как св. Павел настоява пред своя ученик Тит много да внимава Евангелското слово за спасението и освещението, което получаваме чрез Светия Дух в Иисус Христос да не бъде подменено от "глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона". Защото първият въпрос, който Христос задава на Апостолите е не "Кой какво родословие има?" или "Спазвате ли и как спазвате тази или онази заповед от Моисеевия Закон?", а именно първо: "Според това, което човеците мислят Кой Съм Аз?" и после: "А вие как мислите? Кой Съм?". И отговорът на Петър, открит му от Дух Свети - "Ти Си Христос, Син на Живия Бог" е отговорът, който в продължение на много векове Църквата ревностно пази и отстоява, че в лицето на Христос имаме Богочовек, имаме Бог посред нас, Емануил, според пророчеството на св. прор. Исая, че тази Личност се обожава и приема, а не се мери и претегля, както древните еретици са правили. 

Нека Бог ни дава всеки път да приемаме Христос, изобразяван и в Даровете на Предложението като хляб и вино, преобразявани от Дух Свети в Тяло и Плът Христово, имайки за себе си същия отговор като Петровия, че "този е наистина Христос", за да се утвърждаваме като Христоносци.