понеделник, 15 септември 2014 г.

Защо и Кой направи буквичката „г” (за Гаджалов и границите на екзегезата)

„Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички. (I-во Коринтяном 15:28) 
отворена кореспонденция с богослова Алексей Стамболов и текста му "Роден - Несътворен" (писмо до Емо Гаджалов)
автор Светльо Ангелов

Като човек, познаващ протестантизма не само от книги, но и опитно, искам да ти маркирам, Алексей, някои от предпоставките в мисленето на Гаджалов, от които той трябва да се отърве, да ги ампутира, тъй да се каже, ако иска да те разбере. Първата е в самата основа на идеята му за Единоначалие. Ти му пишеш за Единоначалието на Отца, но за него туй е въпрос на интерпретация на далечни във времето „патристични идеи и конструкции”. Изначални за него са буквите на това, което Емил нарича „слово Божие”. Ние двамата с тебе обаче знаем великолепно нещо, което Емо едва ли ще си признае, че приемайки Единоначалието на буквата, вместо това на Отца, той утвърждава инстинктивно и несъзнателно своето собствено Единоначалие. Първоопределящо за него е това, което той, Емо Гаджалов, ще разчете, ще разбере, а той "чете" за съединоначалие между Син и Отец. Но тъй както не само текстът, както преди време в Пловдив споделих и със студентите ти (виж. ТУК), но и всяка дума съществува само чрез четящия и слушащия, в неговата перцепция и нивга сама по себе си, както на Емо му се иска, но и самата буква като графичен знак, според много от характеристиките си, носи белезите не само на този, който я е измислил, но и на изписалия я повече, отколкото на това, за което пише или на този, когото описва. Иначе щеше ли да съществува най-малкото науката графология, че графологичната експертиза не само да има тежест в съда, но и да служи за психологически анализи? Така и четящият открива в буквата повече себе си, отколкото ползвалия я писател, камо ли Другиго, за Когото е писана. Емо намира в буквите това, което си иска.

Роден - Несътворен, Единосъщен на Отца... (Писмо до Емил Гаджалов)


автор Алексей Стамболов

Здравей, Емо!
Пиша ти набързо, за да ти нахвърлям няколко разсъждения, които могат да послужат като отправна точка за размисъл.
Първо, като знаем цялата борба на отците от 4 в. за православие и в защита на единосъщието на Бог Отец и Бог Син, последното, което би ни дошло на ум е да обвиним Православната църква в „полуарианство”! Представяш ли си какво страшно предателство би било това към светлата памет на светите Атанасий Александрийски, Василий Велики, Григорий Богослов и т.н.? В момента нямам възможност да ти цитирам от техните творения, за да видиш, че именно те са, които говорят за „предвечното раждане” на Сина от „утробата” на Отца. (Ако потърсиш, сигурен съм, че ще намериш такива творения в руски или български превод) Но те, разбира се, не са първите в това отношение. По една случайност онзи ден, докато четях отговора ти, се натъкнах на български превод на част от съчинението „Диалог с юдеина Трифон” от св. Юстин Философ (+ 165 г.). Заглавието на главата говори само за себе си: Мъдростта е родена от Отца както огън от огън” и по-надолу св. Юстин обяснява как Отец ражда Сина „преди всяко творение”.
Именно библейските доказателства са другото нещо, за което искам да ти напиша. Какво означават стиховете: „Господ ми рече: Син Мой си Ти, Аз днес те родих” (Пс. 2:7), „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16), в Него [Сина], Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание” (Кол. 1:15)? За кое раждане на Сина се говори тук? За земното, от Пресвета Дева Мария, или за някое друго? Нека първо обърнем внимание на това КОЙ е Бащата на Иисус при земното Му раждане – Отец или някой друг. Да погледнем стиховете, които говорят за това – Мат. 1:18: А рождението на Исуса Христа биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.”; Мат. 1:20: „Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух.”;  Лук. 1:35: „И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.”. Както виждаме, за Отец тук не се споменава; Иисус Христос е роден от Светия Дух и Дева Мария. И все пак, Отец се нарича „Отец”, а Синът – „Син”. Защо? Освен това, ако Отец се нарича „Отец” поради Боговъплъщението (въплъщението на Иисуса Христа от Светия Дух и Дева Мария) – то какъв е бил преди това? И ако Синът се нарича „Син” заради Боговъплъщението – какъв е бил дотогава? И можем ли да допуснем, че личните имена на Отец и Син – защото имената „Отец”, „Син” и „Свети Дух” са лични, т.к. обозначават Личности, докато „Бог”, „Господ”, „Всевишен” и т.н. са общи и за Трите Лица на Божеството, - се дължат на едно случайно и станало във времето събитие? Нека не забравяме, че всъщност личните имена (и свързаните с тях лични качества) са онези, чрез които различаваме Трите Лица на Божеството – Отец е нероден, Синът е роден от Отца, Светият Дух изхожда от Отца. Ако всичко това е свързано единствено със земното раждане на Сина, то как да бъдем сигурни, че Отец не е Светият Дух, например? И че когато Иисус се обръща към Баща Си с „Отче”, няма предвид Светия Дух? Обаче, в Мат. 28:19, Йоан 14:26 и др. за Иисус говори за Светия Дух като за различен от Отца, следователно Отец е „отец” заради божественото и предвечно раждане на Сина от естеството на Отца, а не заради земното Му такова, където, както видяхме, Отец дори не се споменава! Ако имаше само едно раждане – земното – то би следвало Иисус да нарича не Отца, а Светия Дух Свой Баща.
Това, че Синът е роден от Отца по никакъв начин не накърнява Неговата божественост, Неговото божествено достойнство. Отец е Бог, следователно роденият от Него също е Бог. Точно както хората раждат хора, а не маймуни или котки, конете раждат коне, а кучетата – кучета. Всяко живо същество ражда според вида си. Това раждане, както казахме, е „предвечно”, т.е. не е имало момент, в който Синът да не е съществувал (защото това би означавало, че е имало момент, в който Отец не е бил Отец. Някои отци дори говорят за божественото раждане като за процес без начало и без край, т.е. Отец вечно ражда Сина така, както Духът вечно изхожда от Отца.
И ако за Духа се казва, изхожда от Отца(Йоан. 15:26), то какво пречи да приемем, че Синът се ражда от Отца? „Изхождането” на Духа от Отца накърнява ли Неговата божественост? Нима лъчите на слънцето имат по-различна природа от слънчевия диск? И едното, и другото е слънце, светлина – „Светлина от Светлина”, както се казва в Символа на вярата.
Надявам се да следиш мисълта ми. Може да ти звучи малко разхвърляна, но ако вникнеш в това, което пиша – аз чета и препрочитам това, което ти пиша и ми звучи ясно и убедително – сигурен съм, че ще ме разбереш. Друг е въпросът, че, както ти казвам, в момента нямам възможност да ти цитирам от книги, но смятам, че дори и тези доводи биха били достатъчни на човек, който малко или много е запознат с Православието. Както виждаш, аргументите за това да говорим за „предвечно раждане на Сина от Отца” са библейски, исторически, патристични, логически.
Отделно от това, нека по-внимателно видим какво пише Символа на вярата: И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.”
Както виждаш, Православната църква вярно учи, че именно Синът е Ангелът Господен от Стария Завет, че именно Той е сътворил целия видим и невидим свят, че Той е говорил с Моисей на планината, както и с останалите ветхозаветни праведници. На Кръста умира Той – Синът, второто Лице на Света Троица, както се пее в църковните песнопения. Химнографското богатство на Православната църква, между другото, е още едно доказателство в тази насока – защото много време преди да бъдат написани първите учебници по догматика (под западно влияние), църковните химни са били тези, които са възвестявали на вярващите какво учи Църквата. А те наистина са извор на богословие! Съжалявам отново, че и тук нямам възможност да ти цитирам точни места от различни църковни служби, но всичко е проверимо и при добро желание и интерес от твоя страна би могъл да проучиш как стоят нещата. Ориентировъчно се сещам за службата на Рождество Христово – както и всички служби от предпразненственния и следпразненственния период, от минея за месец декември, където биха могли да се намерят такива текстове.
Ти пишеш: „…видимата причина Исус Христос да бъде разпънат на кръста е, че Той представя Себе си като "Аз съм" (Йоан 8:58) от Стария Завет.”. Именно това учи и Православната църква – и ако погледнеш на всяка икона на Иисус Христос стои ореол с трибуквен надпис – Ο ΩΝ, т.е. „Аз съм, Който съм”, Вечносъществуващият (сег. деятелно причастие от спомаг. глагол εμί).
Истината за жертвата на Божия Син прави възможно не само спасението, но и единението на човека с Бога – обожението, за което толкова настояват отците-исихасти от 14-ти и др. векове. Ако Синът не е напълно Бог, както Отец, как тогава човек може да стане участник в божественото естество, за което говори ап. Петър (2 Петр. 1:4)?

Считам за крайно неуместно и несправедливо, след всички догматични борби от 4 в. и по-сетне, които Православният Изток изнася на плещите си – Православната църква да бъде обвинявана в „полуарианство”! Полуариани (семиариани или омиусиани) е имало (Евсевий Кесарийски и др.), но дори те не били приемани в църковно общение от православните.