"Последният Адам" и Посланието до Евреите

(Евр. 2:5-18 в контекста на Рим. 5:12-21 и 1 Кор. 15:22, 45-47)

автор свещ. Павлин Събев, асист. при Катедра "Нов Завет" на ПБФ при ВТУ

/текстът се публикува лично предоставен от автора, с неговото любезно разрешение/

Новозаветните книги, макар и да са написани по различен повод, в контекста на различни (в социално и етническо отношение) общности и да са отправени често пъти до адресати с конкретни проблеми, отразяват едно цялостно послание. Гласовете, които благовестят това послание са различни, но тяхната вероизповед е единна и често пъти се свежда едва до няколко изречения (Марк 16:16; Иоан 20:31; Деян. 8:37; 16:31;1Иоан. 4:2-3; 5:1; 1 Кор. 8:6; Филип. 2:11; 1 Тим. 2:5). Това единство в многообразието е лесно установимо и то е достатъчно основание да се търси текстовия паралел на различните новозаветни книги като контекст, изясняващ конкретни места от новозаветния сборник.

Бликащата жизнерадостност на новозаветните автори има своите корени преди всичко в мисълта за спасението, разбирано като оправдание пред Бога, победа над смъртта и обновление на човешкото естество в Иисус Христос, в очакването на Неговото скорошно завръщане, което ще установи Божията власт на земята. Спасението се възвестява в есхатологичен контекст: изпълнението на пророчествата (вече осъщественото) и предстоящото, което е очаквано с нетърпение - завръщането на Божия Син и всеобщото възкресение и царстване с Него. 

За браковете с инославни християни

автор Алексей Стамболов

/кратък коментар на текста "Възможен ли е бракът с инославни" на свещ. Добромир Димитров/

Темата, която повдига и разглежда отец Добромир, е благодатна за размисъл, затова и доста неща са писани по нея. Факт е, че т.нар. „смесени“ бракове пораждат редица проблеми от каноничен и пастирски характер. Вярно е и това, че те не са „лъжица за всяка уста“ – различията във вярата при някои семейни двойки могат да се окажат препъни камък както за собственото им духовно развитие, така и за самия брак. Препоръчвам на читателя да се запознае с мнението на о. Йоан Майендорф по въпроса в главата "Mixed’ Marrigas" от книгата му "Marriage: An Orthodox Perspective” На въпроса дали по принцип е възможно такива бракове да бъдат извършвани в Православната църква съм намерил отговор за себе си в житието на св. прпмчца велика княгиня Елисавета Фьодоровна – дъщеря на висш немски аристократ, тя се омъжва за руския велик княз Сергей Александрович, брат на император Александър III. По това време тя е с протестантски убеждения. Затова бракосъчетанието е извършено първо пред православен свещеник, а след това пред лутерански пастор. Покорена от силната вяра на своя съпруг и от благочестието на обикновения руски народ обаче, тя с цялата сила на нежната си душа приема православната вяра, а след гибелта на съпруга си, става настоятелка на основания от нея монастир „Свв. Марта и Мария“. Нейната сестра Александра пък става съпруга на Николай II, след като (по-скоро принудена от обстоятелствата, отколкото от убеждение) приема православие. По-късно и двете са убити от болшевиките и причислени към лика на светиите - "Св. преподобномъченица княгиня Елисавета Фьодоровна" 

 И накрая – цитираната в бел. 17 статия „ChristianMarriageinByzantium: TheCanonicalandLiturgicalTradition“ е преведена на български тук: „Християнският брак във Византия: канонична и литургична традиция" Всъщност, твърдението в началото на бележката, че „Император Константин VII Багренородни говори за “франките” като за “неверници” или “некръстени” и забранява браковете с тях“ е невярно – точно обратното: „Forthetenthcentury, wehavethefamousstatementofConstantinePorphyrogenitus, assertingthat “Franks” areneither “infidels” nor “unbaptized,” andthatimperialmarriageswiththemaretobeallowed.“ (виж и българския превод: „През десети век имаме известното изявление на Константин Багренородни, който казва, че “франките” не са нито “неверници”, нито “некръстени” и че императорските бракове с тях трябва да бъдат разрешени.“)