четвъртък, 4 април 2013 г.

"За молитвата" (VI-та до X-та глави)





автор Митрополит Иларион Алфеев
превос до руски Светльо Ангелов
(от I -ва до V-та глави - линк)

Православният молитвеник

По различен начин можем да се молим, например и със свои думи. Такава молитва задължително трябва да съпътства човека. Сутрин и вечер, ден и нощ човек може да се обръща към Бога със съвсем прости, извъращи от дълбините на сърцето ми, думи

Но има, също така, молитвослови, които още в древността са били съставени от светци, тях е необходимо да четем, за да се учим да се молим. Православен молитвеник”. Там ще намерите утринни и вечерни молитви. Тези молитви се изразяват в покояние, благодарност, ще откриете множество канони, акатисти и др. Купете си Православен молитвеник, не се плашете от това, че в него има толкова много молитви, не сте задължени да четете всичките.

Да прочетете утринните молитви бързо отнема не повече от двадесет минути. Но, ако ги четете задълбочавайки се, внимателно, със сърце, отзоваващо се на всяка дума, то четенето може да отнеми и цял час. Затова, ако нямате толкова много време, не се опитвайте да прочитате всички утринни молитви, прочетете по-добре една-две, но така, че всяка дума да стигне сърцето ви. Преди началото на раздела „Утринни молитви” в молитвеника се казва: „Преди да започнеш с утринните молитви, постой малко, до този момент, когато утихнат чувствата ти и след това с благоговение произнеси: „В името на Отца и Сина, и Светия Дух”, постой така още мъничко и тогава започни молитвата”. Тази пауза, „минута на мълчание” преди началото на молитвата, е много важна. Молитвата трябва да израства от тишината на нашето сърце. И хора, които ежедневно четат утринното и вечерното молитвено правило, съществува постоянно изкушението да  четат „правилото” колкото е възможно по-бързо, та да пристъпят към ежедневните си дела. Често при такова четене се пропуска, най-важното, главното – съдържанието на молитвата.


В молитвеника има множество прошения и обръщения към Бога, които се повтарят по няколко пъти. Например можете да срещнете препоръка да прочетете „Господи, помилуй” дванадесет или четиридесет пъти.  Някои възприемат това като някаква формалност и изчитат тази част от молитвата „на висока скорост”. На гръцки, впрочем, „Господи, помилуй” се произнася „Кирие елейсон”. В руския език съществува глагол „куролесить”, който произлиза именно от гръцкия израз, като резултат от това, че псалтовете на клироса много бързо и много пъти са повтаряли „Кирие елейсон”, т.е не са се молили, ами са „куролесничели”. И така, в молитвата не е нужно да „куролесничим”. Колкото и пъти да прочитаме тази молитва, трябва да я произнасяме с внимание, благоговение и любов, с всеотдайност. Не е необходимо да се стараем да прочетем всички молитви. По-добре е да посветим двадесет минути на една молитва като „Отче наш”, повтаряйки я няколко пъти, вниквайки във всяка от думите й. Това не е толкова леко за човек, непривикнал да се моли дълго, да изчете наведнъж голямо количество молитви, не и не е необходимо да се стремим към това. Важно е да бъдем проникнати от духа, с който светоотеческата молитвата диша. Ето я най-важната полза, която можем да извлечем от молитвите, съдържащи се в Православния молитвеник.

Молитвеното правило

Какво е това „молитвено правило”? Това са молитви, които човек чете регулярно, ежедневно. Молитвеното правило за всички е различно. При едни утринното и вечерното правило отнемат няколко часа, при други – няколко минути. Всичко зависи от това как е устроен духовно човека, от степента на неговата вкорененост в молитвата и от това с какво време той разполага.

Много е важно, за да изпълнява човек молитвено правило, даже да е най-краткото, да има в молитвата регулярност и постоянство. Но правилото не бива да се превръща във формалност. Опитът на ммнозина вярващи показва, че постоянното четене на едни и същи молитви обезцветява думите им, унищожава свежестта им и човек привиква с тях, спира да се съсредоточава в тях. Тази опасност е необходимо старателно и с всички сили да избягваме.

Спомням си, че когато приех монашеското пострижение (тогава бях на двадесет и пет години) се обърнах за съвет към опитен духовник и го попитах какво трябва да ми е молитвеното правило. Той ми каза: „Ти трябва ежедневно да четеш утринните и вечерните молитви, три канона и един акатист. Ако и да се случи да си много уморен, ти пак си длъжен да ги прочиташ. И даже да ги четеш набързо и невнимателно, не е важно, главното е молитвеното правило да бъде прочетено. Аз опитах. Работата не потръгна. Ежедневното четене на едни и същи молитви доведоха до това, че тези текстове бързо ми додеяха. Заедно с това аз всеки ден прекарвах много часове в храма на богослужения, които духовно ме нахранваха, насищаха, окриляваха. А четенето на трите канона и акатиста се превръщаше в някаква ненужна добавка. Започнах да търся друг съвет, по-подходящ за мен. И го открих в творенията на св. Теофан Затворник, забележителния духовен подвижник на XIX в. Той съветваше молитвеното правило да не се измерва чрез количеството молитви, а с времето, което сме готови да посветим на Бога

Например ние можем да възприемем за себе си правилото да се молим сутрин и вечер по половин час, но в тоя половин час сме длъжни изцяло да се отдадем Богу. И не е толкоз важно дали четем в течение на тези минути всички молитви или пък само една, или, може пък една цяла вечер да посветим изцяло на четене на Псалтира, Евангелието, на молитви със свои думи. Важното е да посветим вниманието си на Бога, да не се отделя от Него, за да стигне всяка дума до нашето сърце. Този съвет ми дойде добре. Аз, впрочем, не изклювам, че за други би бил по-подходящ съвета, даден ми от духовника. Тук много зависи от индивидуалността на човека. На мен ми се струва, че за живеещ в света човек не даже петнадесет, ами и пет само минути за утринно и вечерно правило, са съвсем достатъчни, ако разбира се молитвата се произнася с внимание и чувство, за да бъде истински християнин. Важното е мислите всякога да съответстват на думите, сърцето да отговаря на молитвените слова и целият наш живот да е съответстващ на молитвата ни. Опитайте да последвате съвета на св. Теофан Затворник, отделете някакво време в течението на деня за ежедневно изпълнение на молитвеното си правило. И ще видите, че много скоро това ще донесе духовни плодове.

Опасността от привикването

Всеки вярващ се изправя пред опасността от привикването към думите на молитвата и разсеяността по време на молитва. За да не се случи това, човек е длъжен постоянно да се бори със себе си, както съветват и Светите Отци, да „стоиш на стража пред своя ум”, да „заключиш ума си в думите на молитвата”

Как да постигнем това? Преди всичко не си позволявай да произнасяш думи, когато те не са в съответствие с разума и сърцето ти. Ако сте започнали с четенето на молитвата, но по средата й вашето внимание се е отклонило, върнете се на онова място, където вниманието ви се е разсеяло и повторете молитвата. Ако е необходимо, повторете я три пъти, десет пъти, но  го правете, за да откликне на нея цялото ви същество.

Веднъж в храма към мене се обърна някаква жена: „Отче, от много години аз чета молитвите, но колкото повече ги чета, толкова по-малко ми харесват и заради това се чувствам все по-малко вярваща в Бога. Дотолкова съм възприела тези молитвени слова, че вече не реагирам на тях никак”. Аз й казах: „Ами не четете тогава утринни и вечерни молитви”. Тя се удиви „Тоест как така?!”. Повторих: „Изхвърлете ги, не ги четете. Ако вашето сърце не се отзовава на словата им, трябва да намерите друг начин да се молите. Колко време ви отнема сутрешната молитва?” – „Двадесет минути” – „Готова ли сте всяка сутрин да отделяте двадесет минути на Бога?” – „Готова съм” – „Тогава вземете една от сутрешните молитви по избор, прочетете от нея едно изречение, помълчете, помислете какво то означава, след това прочетете следващото изречение, помълчете, помислете над неговото съдържание, повторете го отново, отговаря ли то на живота ви, готова ли сте да живеете по такъв начин, че молитвата да стане реалност в живота ви… Произнасяте – „Господи, не ме лишавай от Твоите небесни блага”. Какво означава това? Или „Господи, избави ме от вечните мъки. Наистина ли се боите от опасността на тези вечни мъки? Наистина ли се надявате да ги избегнете?”. Жената започна да се моли тъй и скоро молитвения й живот се съживи.

На молитва трябва да се учим. Необходимо е да работим над себе си, не бива да си позволяваме, стоейки пред иконите, да произнасяме празни думи. Върху качеството на молитвата оказва влияние и това, което я предшества или следва. Не е възможно да се съсредоточите, молейки се, в състояние на раздразнение, ако, например, преди началото на молитвата с някого сме се скарали, крещели сме на някого. Следователно във времето, което предшества молитвата, трябва да се подготвим за нея вътрешно, освобождавайки се от това, което ни пречи да се молим, трябва да се настроим на молитвена честота. Тогава и да се молим ще ни е леко. Но, разбир се и след молитвата не следва веднага да се впуснем в суета. Свършвайки с молитвата, дайте си някое време, за да чуете Божия отговор, за да прозвучи у вас откликът на Божественото присъствие.

Молитвата тогава е ценна, когато чувстваме, че благодарение на нея се променяме, че започваме да живеем по-различно. Молитвата трябва да донася плод и този плод трябва да е осезаем.

Положение на тялото при молитва

В молитвената практика на Древната Църква са се използвали различни пози, жестове и положения на тялото. Молили са се изправени, на колене, в т. нар. „поза на Прор. Илия” – стоейки на лолене с наведена към земята глава, молили са се, лежейки на пода с разперени ръце или изправени с вдигнати ръце. При молитва извършваме поклони – земни и поясни, изначаваме се също и с кръстния знак. От цялото многообразие в молитвената традиция на телесното положение в съвременната практика са останали само няколко вида. Предимно молитвата в изправено положение или на колене, съпровождана с кръстния знак и поклони.

А защо въобще е важно тялото да участва в молитвата? Защо не може просто да се „молим духом”, лежейки в кревата си или седейки в кресло? По принцип можем да се молим и лежейки, и седейки в особени случаи, при болест например или при пътуване ние тъй и правим. Но при обикновени обстоятелства е необходимо да се съблюдава това положение на тялото, което се е съхранило като подходящо в Преданието на православната Църква. Работата е там, че тяло и дух в човека са свързани неотделимо и духът не може да бъде напълно автономен от тялото. Не случайно Древните Отци са казвали: „Ако тялото не участва в молитвата, тя остава безплодна”.

Влезте в православен храм по време на Великопостно богослужение и ще видите как от време навреме участниците падат на колене, след това стават, сетне пак падат и се изправят отново. И така в продължение на цялата служба. И ще усетите, че в това богослужение има една особена интензивност, че хората не просто се молят, а се трудят в молитвата. Идете и в протестантска църква. В протежение на цялото богослужение молещите се седят – пеят духовни песни, четат молитви, но просто седят, не се ръстят, не се покланят, а с края на богослужението стават и си тръгват. Сравнете тези два начина на молитва в църква – православна и протестантска и ще почувствате разликата. Това е разликата – интензивността на молитвата. Хората се молят на един и същи Бог, но се молят по разному. В много отношения тази разлика се определя именно с това в какво положение се намира тялото на молещия се.

Поклоните помагат в молитвата. Този от вас, който има възможност през молитвеното си правило сутрин и вечер да извърши макар и няколко земни и поясни поклона, несъмнено ще усети ползата им в духовно отношение. Тялото е събрано, стегнато, а при събраност на тялото е пълна и естествена събраността на ума и вниманието.

По време на молитва ние трябва от време навреме да осеняваме себе си с кръстното знамение, особено, произнасяйки „В името на Отца, Сина и Светия Дух”, така също да произнасяме и името на Спасителя. Това е необходимо, защото Кръстът е оръжието на нашето спасение. Когато ние поставяме върху себе си кръстното знамение, силата Божия в осезаем образ присъства в нас.

Молитва пред иконите

При молитва външното не бива да подменя вътрешното. Външната форма може да спомага вътрепното състояние, но може и да го възпрепятства. Традиционното положение на тялото по време на молитва несъмнено способства за молитвеното състояние, но по никой начин не може да подмени със себе си глваното съдържание на молитвата.

Не бива да забравяме, че някои положения на тялото не са достъпни за всички. Например много остарели хора не могат да правят земни поклони. Има много хора, които не са в състояние да стоят дълго изправени. Случвало ми се е да чувам от възрастни хора: „Аз не мога да идвам в храма, защото не мога да стоя изправен” или „Не се моля Богу, защото ме болят краката”. Богу е необходимо сърцето, не краката. Не можете да се молите изправени? Тогава се молете седейки. Не можете да се молите седейки? Молете се тогава легнали. Така е казал и един духовен подвижник: „По-добре седейки да мисля за Бога, отколкото изправен да мисля за краката си”

Помощните средства са важни, но те не могат да подменят със себе си същината. Едно от важните помощни средства при молитвата са иконите. Православните християни, по правило, се молят пред икони на Спасителя и на Божията Майка, светиите, пред изображения на Светия Кръст. А протестантите се молят без икони. И може да се види разликата между протестантските и православните молитви. В православната традиция молитвата е винаги конкретна. Съзерцавайки Христос, ние като че гледаме в прозорец, който разкрива пред нас различен свят, на тази икона стои Този, Комуто се молим.

Но е много важно иконата да не подмени със себе си обекта на молитвата, така че ние да се обърнем в молитва към иконата и да не се опитваме да си въобразим във фантазиите си този, който е изобразен на иконата, защото това е просто напомняне, просто символ на тази реалност, която стои зад нея, както са казвали Светите Отци: „Въздаваната чест на образ се въздуга към първообраза”. Когато пристъпим към иконата на Спасителя или на Божията Майка, целунем я, покланяйки се, ние изразяваме с това любовта си към Спасителя и Божията Майка. Иконата не бива да се превръща в идол и не бива да си въобразяваме, че Бог е такъв именно, какъвто е изобразен на иконите. Съществува например икон икона на Светата Троица, която се нарича „Новозаветна Троица”, тя не е канонична, т.е. не съответства на църковните правила, но в някои храмове може да бъде видяна. На тази икона Бог-Отец се вижда като беловлас старец, Исус Христос като млад човек, а Светия Дух като гълъб. В никой случай не бива да се подаваме на изкушението да вярваме, че Светата Троица изглежда именно така. Светата Троица е Бог, Когото човешкото въображение не може да си представи. И обръщайки се към Бог-Света Троица в молитва, трябва да се отърсим от всякакъв вид фантазии. Нашето въображение трябва да бъде очистено от образи, умът кристално ясен, а сърцето готово да вмести Живия Бог.






Няма коментари:

Публикуване на коментар