"За молитвата" (I-ва до V-та глави)

автор Митрополит Иларион Алфеев

превос до руски Светльо Ангелов

бел. от превеждащия: Открих случайно тази книжка в библиотеката си. Пренебрегвал съм я дълго, поради съседството й като тематика и цели с небезизвестните книги на митр. Антоний Сурожский по въпросите на молитвата и християнския живот.  Зачитайки се в нея,  разбрах, че съм я подценявал и много съм се заблуждавал,  относно достойнствата й.  Запленен от красотата и простотата на текста, систематичност и яснота,  съчетани с особена духовна сила,  непосредствено въздействаща,  се наех да преведа част от кратките беседи на митр. Иларион Алфеев,  в коитo той се проявява като наистина превъзходен проповедник. 

От Издателство „Христианская жизнь” Тази малка книжка съдържа записки от цикъл телевизионни предавания, излъчвани в ефир от есента на 1999 г. с благословията на Московския и на цяла Русия Патриарх Алексий II под общото название „Мир вашему дому”. Цикълът се състои от 32 предавания и е посветен на темата за молитвата.

Какво е това молитва? Защо е необходимо да се молим? Как да се научим да се молим? Молитвата като беседа с Бога. Молитвата като преодоляване на разстоянието между Бога и човека. Молитвата „Отче наш”. Иисусовата молитва. Молитва към Майката Божия и светиите. Молитви за живи и покойници. Това са основните теми, които разкрива пред нас автора.

Ползвайки прост и достъпен език, игумен (понастоящем митрополит, бел. пр.) Иларион се обръща преди всичко към тези, които едва стъпват на пътя към Бога и храма, и които правят първите си крачки по този път.

Молитвата като среща 

Молитвата е среща с Живия Бог. Християнството предлага на човека непосредствен достъп до Бога. Бог, Който се вслушва в човека, помага му, обича го. В това е основното различие на християнството от будизма, например, при който по време на медитацията, молещия се си има работа с някакво безлично свръхбитие, в което той се губи и разтваря, но не чувства, че общува с жива Личност. В християнската молитва обаче, човекът усеща присъствието на Живия Бог.

Християнството ни разкрива Един Бог, Който става човек. Заставайки пред иконата на Иисус Христос, ние съзерцаваме Въплътения Бог. Знаем, че Бог не може да бъде представен, описан и изобразен на икона или картина. Но може да се изобрази Богът, ставащ човек, Такъв Какъвто се е явил пред хората. Чрез човечността на Иисус Христос ние откриваме Бога за себе си. Това разкритие се случва в молитвата, обърната към Христа.

Чрез молитва ние именно разбираме, че Бог участва във всичко, което се случва в нашия живот.. Затова разговорът с Бога не бива да бъде като фон в живота ни, а негово главно съдържание. Между Бог и човек съществуват множество бариери, които могат да бъдат преодолени само с помощта на молитвата.

Често хората задават следния въпрос: „Защо е нужно да се молим, искайки от Бога разни неща, нали Бог така или иначе знае какво ни е нужно?” На това аз бих отговорил така: Молим се не само, за да изпросим от Бога нещо (макар че, разбира се, в някои случаи просим от Него и конкретна помощ в различни житейски обстоятелства). Но не това трябва да е основното съдържание на молитвата. Бог не бива да бъде третиран просто като „помощно средство” за нашите земни работи. Главното съдържание на молитвата трябва да си остава всякога самото заставане пред Всевишния, самата среща с Него. Молим се, за да постоим с Бога, да се докоснем до Него, да усетим присъствието Му.

Естествено, че не винаги молитвата се превръща в среща с Бога. Нали и при срещите с човеците далеч не всякога успяваме да преодолеем разделящите ни бариери, да навлезем в дълбочината и често общуването ни с хората си остава на едно съвсем повърхностно ниво. Така е и с молитвата. Понякога чувстваме като че между нас и Бога е застанала глуха стена, че Той не ни слуша. Обаче трябва да осъзнаем, че тази бариера я поставя не Бог, а ние с греховете си я издигаме. По думите на един западен средновековен богослов Бог винаги е до нас, но ние сме тези, които се отдалечаваме от Него, Бог винаги ни слуша, но ние сме тези, които не Го слушаме, Бог е винаги в нас, но ние се стремим да излезем от Него, Бог е у нас като в свой дом, но ние се отчуждаваме.

Нека помним всичко това, когато се готвим за молитва. Нека помним, че всеки път, когато заставаме за молитва, се докосваме до Живия Бог.

Молитвата като диалог

Молитвата това е диалог. Тя включва в себе си не само обръщенията към Бога, но и отговорът на Самия Бог. Както при всеки един диалог, така и при молитвата е важно не само да се изкажеш, да изговориш, но и да се вслушаш в отговора. Не винаги Божия отговор идва веднага в същата минута, заедно с молитвата, понякога това става и по-късно. Случва се да молим от Бога незабавна помощ, а тя да дойде няколко часа и даже дни след това. Но въпреки забавянето, ние добре разбираме, че помощта е дошла именно заради това, че в молитва сме я изпросили от Него.

Чрез молитвата можем много да узнаем за Бога. Много е важно, молейки се, да бъдем готови затова, което Бог ще ни открие, а Той може да се окаже съвсем различен от това, което сме си представяли. Често правим грешката да пристъпваме към Бога със собствени представи за Него и тези представи да потулят от нас реалния образ на Живия Бог, който Сам Той би могъл да ни разкрие. Не е рядкост хората да създават в съзнанието си разни идоли и да се молят на тези идоли. Тези мъртви, изкуствено създадени идоли се превръщат в препятствия и бариери между Бога и нас, хората. „Създай си един лъжлив образ на Бог и опитай да му се помолиш. Създай в себе си образ на безмилостен и жесток Съдия и се опитай да се обърнеш към Него с доверие, с любов” пише митрополит Антоний Сурожский. Следователно ние трябва да се подготвим Бог да се разкрие пред нас и не такъв, какъвто сме си Го представяли. Затова, пристъпвайки към молитва, трябва да се оттърсим от всички образи, които нашето въображение твори, които създава човешката фантазия.

Божият отговор може да дойде по различни начини, но молитвата никога не остава без отговор. Не чуем ли отговора, значи нещо не е наред с нас самите, значи не сме успели да се настроим духовно на тази вълна, на която е необходимо, за да срещнем Бога.

Има един такъв уред, наречен камертон. Използва се за настройване на рояли. Този уред възпроизвежда музикалния тон „ла” в чист вид. И струните трябва да бъдат така обтегнати, че звука, който издават, да е в пълно съответствие с този на камертона. До момента, в който струната „ла” не бъде нагласена както трябва, колкото и да удряте по клавишите, камертонът ще мълчи. Обаче в моментът, когато струната бъде обтегната правилно, този безжизнен метален предмет отведнъж ще зазвучи от резонанса. Майсторът не настройва само една струна да звучи в „ла”, той прави същото и със струни в другите октави – в рояла всеки клавиш предизвиква удар едновременно на няколко струни и така се получава един особено плътен звук. Сетне настройва „си”, „до” и т.н. една след друга октавите, докато накрая целия инструмент бъде приведен в съответствие с камертона.

Това трябва да се случи и с нас в молитвата. Длъжни сме да се настроим спрямо Бога, да настроим целия свой живот, струните на душата си. Когато го направим, приучавайки се да изпълняваме всички Негови заповеди, когато Евангелието се превърне в наш нравствен и духовен закон и заживеем с Божиите заповеди, тогава ще започнем да усещаме как нашата душа в молитвата откликва на Божието присъствие, подобно на камертон, който отговаря на правилно обтегнатите струни.

Кога е необходимо да се молим

Кога и колко трябва да се молим? Апостол Павел казва: „Непрестанно се молете.” (1 Солунци 5:17). А св. Григорий Богослов пише: „Да си спомняш Бога е нужно по-често, отколкото вдишваш”. Идеалът е целия живот на християнина да бъде пропит с молитва.

Множество беди, скърби и нещастия произлизат именно от това, че човеците забравят за Бога. И сред престъпниците има хора, които са вярващи, но в момента на извършване на престъплението те не мислят за Него. Трудно ще ни бъде да си представим човек, тръгнал да извърши убийство или грабеж, мислейки за Всевиждащия Бог, от Когото не може да остане скрито никакво зло деяние. И веки грях човек извършва именно тогава, когато не помни Бога.

Повечето хора не могат да се молят по цял ден, затова трябва да намерят някакво време, макар и кратко, когато да си спомнят Бога.

Сутрин се събуждаме с мисли затова, което ни предстои да свършим през деня. Преди всички вие започвате да действате и се потапяте в неизбежна суета, но посветете поне няколко минути на Бога. Изправете се пред Него и Му кажете: „Господи, Ти си ми подарил този ден, помогни ми да го премина без грехове, безпорочно, запази ме от всяка злина и нещастие”. И призовете Божието благословение над започващия ден.

През цялото време се старайте да си спомняте колкото може по-често за Бога. Ако се почувствате зле, обърнете се с молитва: „Господи, зле ми е, помогни ми”. Ако пък ви се случи нещо хубаво, кажете: „Господи, да Ти бъде слава, благодаря Ти за тази радост. Вълнувате ли се заради някого, тогава кажете: „Господи, безпокоя се за нея; тревожа се и скърбя за него, помогни му. И така през целия ден, каквото и да се случва, превръщайте го в молитва.

Когато денят ви отива към своя край и вие се приготвяте за сън, припомнете си деня, благодарейки Богу за всичко хубаво, което се е случило, и принесете покаяние за всички недостойни постъпки и грехове, които се извършили през него. Измолете от Бога помощ и благословия за предстоящата нощ. Научите ли се така да се молите през всеки един ден, скоро ще установите, че целия ви живот става все по-пълноценен.

Често хората оправдават нежеланието си да се молят с това, че са твърде заети, потопени в ангажименти. Да, мнозина от нас живеят с такъв ритъм, с какъвто не са живели хората в древността. Понякога в течение на един ден трябва да свършим много неща. Но винаги има паузи. Стоим на спирката например и чакаме трамвая (четири- пет минути)… Возим се с метрото (двадесет-тридесет минути). Набираме телефонен номер и чуваме сигнал „заето” – ето ви още няколко минути… Използваме ли тези паузи за молитва, те няма да бъдат „изгубено време”.

Кратките молитви

Често хората питат: „Как трябва да се молим, с какви думи, на какъв език?”. А някои дори казват: „Аз не се моля, защото не умея, не зная „молитви””. За да се молиш не са необходими никакви „специални умения”. С Бога можеш и просто да разговаряш. В православното църковно богослужение ние употребяваме особен език – църковнославянския. Но в личната молитва, когато останем насаме с Бога, не е нужен никакъв особен език. Ние можем да се молим на този език, на който говорим с хората, на който мислим.

Молитвата трябва да бъде много проста. Преподобний Исаак Сириец казва: „Всяка тъкан от твоята молитва трябва да е несложна. Едната дума на митаря (от Христовата притча бел. пр), го е спасила, една дума на разбойника на кръста е направила от него наследник на Небесното Царство”.

Да си припомним притчата за митаря и фарисея: “двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!” (Лука 18:10-13). И тази кратичка молитва го е спасила. Нека да си спомним и разбойникът, който бил разпънат редом до Иисус и който Mу казал: “спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!” (Лука 23:42).

Молитвата може да бъде и крайно кратка. Ако вие тепърва започвате своя молитвен път, започнете с много кратки молитви – такива, върху които успявате да се съсредоточите. Бог не се нуждае от думи, Той се нуждае от човешкото сърце. Думите са с второстепенно значение, те следват първичното, а то е чувството, настроението, с които пристъпваме към Бога. Пристъпиш ли към Него без благоговейно чувство или с разсеяност, когато умът ти блуждае встрани по време на молитвата, съществува много по-голяма опасност да изговориш, докато се молиш „неправилна дума”. Молитва с разсеяност няма нито смисъл, нито стойност. Тук действа прост закон: ако думите на молитвата не идват от сърцето ни, те и не достигат до Бога. Както се казва понякога, такава една молитва не надвишава тавана на стаята, в която се молим, а уж е предназначена да достигне небесата. Затова е много важно, всяка дума от нашата молитва да е преживяна. Ако не се чувстваме способни да се концентрираме в дълбоките молитви, които се съдържат в Православния молитвеник, нека опитаме първо сили в кратките молитви: „Господи, помилуй”, „Господи, спаси”, „Господи, помогни ми”, „Боже, бъди милостив към мене грешния”.

Един от подвижниците е казал, че ако да можехме с цялата сила на своите чувства, от цялото си сърце и душата да изречем една молитва „Господи, помилуй”, то това би било достатъчно за спасението ни. Но там е проблемът, че обикновено ние не можем да направим това с цялото си сърце, да направим така, че целия наш живот да звучи като една такава молитва. И за да бъдем чути, ставаме многословни.

Нека помним, че Бог очаква сърцето ни, а не думите. А обърнем ли се към Него от цяло сърце,  непременно ще получим и отговор.

Молитва и живот

Молитвата е съпроводена не само с радостта и получените преживявания, които произтичат благодарение на нея, но и с тежък ежедневен труд. Понякога молитвата донася огромна радост, освежава духовно човека, дава му нови сили, открива пред него нови възможности. Но твърде често се случва човек да не е предразположен за молитва, да не му се иска да се моли. Обаче молитвата не бива да зависи от настроенията ни. Молитвата е труд. Преп. Силуан Атноски казвал: “Да се молиш значи да проливаш кръв”. Както и при всеки друг труд от човешка страна се изисква усилие, често огромно, така че даже и в ония минути, когато не ти се иска да се молиш, да се самопринудиш да го правиш. Такъв подвиг се възнаграждава стократно.

Но защо толкова често не ни се иска да се молим? Мисля, че главната причина е в това, че нашия живот не съответства на молитвата, не е настроен според нея. Като дете, когато посещавах Музикално училище, имах прекрасен учител в classа по цигулка, неговите уроци понякога бяха много вълнуващи и интересни, но понякога и извънредно трудни и това не зависеше от неговите настроения, а от това доколко добре или зле съм се подготвил аз за урока. Ако се занимавах у дома повече с дадена пиеса и отивах на урок напълно подготвен, тогава и урокът минаваше като на един дъх, беше приятно и на учителя, и на самия мен. Ако ли пък “проспивах седмицата” и отивах неподготвен, то и учителят се огорчаваше, и на мен бе болно от това, че урокът не върви тъй както ми се иска.

Точно така стоят нещата и с молитвата. Ако животът ни не е една своеобразна подготовка за молитвата, то и да се молим ще ни бъде много трудно. Молитвата е индикатор на качеството на нашия духовен живот, един вид “лакмусна лента”. Трябва да настройваме живота си според такъв образ, който да съответства на молитвата. Когато изричаме молитвата “Отче наш”, ние казваме “Господи, да бъде Твоята воля”, това означава, че всякога сме длъжни да бъдем в готовност да изпълним Божията воля, дори ако тази воля противоречи на нашата човешка воля.  Когато казваме Богу:  ”И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си”, ние сами взимаме върху себе си длъжността да простим, да забравим дълговете им, защото ако не го направим за тях, то по логиката на самата тази молитва и Бог не би го направил за нас.

Ето така едното трябва да съответства на другото – животът на молитвата и молитвата на живота. Без това съответствие не бихме имали успех ни в живота си, ни в молитвата,

Нека да не се смущаваме, ако ни е трудно да се молим. Това означава, че Бог поставя пред нас нови задачи, да ги разрешим сме длъжни и в молитвата, и в живота. Научим ли се да живеем според Евангелието, ще се научим и да се молим “по евангелски”. Тогава и животът ни ще стане пълноценен, духовен, наистина християнски.