сряда, 28 юни 2017 г.

Грехът като биологизация и демонизация


автор Светослав Ангелов /по записки и мотиви от катехизационните беседи в ПЦДОН/

предходни:

Противно на конвенционалното възприемане на религията като на система от различни забрани, в библейското откровение за сътворението и предназначението на човека по отношение на света и на Бога, срещу една „забрана” – забраната за „първите човеци” да ядат и дори да вкусват от плодовете на Дървото на познанието за добро и зло, стоят поне три „разрешения”, поне три благословии... Отделно от факта, че на човеците е разрешено да се хранят с всичко, което растителният свят предлага (освен с плодовете на споменатото дърво), на тях им е заповядано не да се въздържат, ами да „вършат”, да „правят”. На Адам и Ева Бог заповядва „да се плодят и да се размножават”, заповядва им още „да обработват градината”, в която ги е поселил,  но и също така да я „пазят”, да я охраняват. Казано по съвременному, Адам е сътворен „за секс, за труд и за война”, а Ева е неговият „помощник”, който в това му съдейства. Законът Божий сиреч, в изконния си, първобитиен смисъл, не е система от забрани и табута, сред които ние мъчно намираме това, което въобще ни е позволено да вършим и правим,, т.е. той не сковава битието, ами по-скоро си представяме живота „по Божия Закон” като една обширна област на нещата, които свободно и радостно можем да правим, па макар и неизбежно означена с определени граници, каквито се явяват малкото забрани, които са не толкова ограничения за човешката свобода, колкото означения пред пропастите за битието ни, пред местата и „териториите”, в които, ако ги прекрачим, ще намерим своята лична гибел. В границите на битието свободата, дадена на човек от Бога, е необятна, но тя дори стига дотам, че Бог му оставя волята да избере, ако му се прище, даже смъртта.   

Всяка една от тези дейности и процеси - сексуалната интимност между мъжът и жената, трудът като негово естествено състояние и дейност и воюването за праведни каузи, макар белязани от греха да носят знаците и усещанията на покварата и злото, да ухаят и на смърт, съдържат и доста от автентичния си, благодатен заряд и смисъл, каращ човека да се чувствам удоволетворен, щастлив, пълноценен, да изпитва даже екстаз.