Шестият Вселенски Събор и Иконопочитанието

автор X.

Христологията и в частност учението за две същности (усии) – Божествена и Човешка  в Една Личност – Ипостас, у Иисус Христос, при това по отношение на Триадологията – догматът за Един Бог в Троица (Три Ипостаси, лица), по един или друг начин е предмет на обсъждане и на VII-те Велики Събора. Според големия православен богослов от XX-ти в. Леонид Успенски иконоборческата криза, която намира решението си на VII-ия Вселенски Събор, е тясно свързана със споменатия Христологически догмат. Иконоборците са в същината си монофизити, чието учение за една-единствена (моно) Божествена природа (физис) у Христос, която е погълнала, унищожила, човечеството Му, е осъдено на V-ия Вселенски събор. Те се опитвали да получат реванш, задето разбирането на предшествениците им в ереста е било отхвърлено, чрез оспорването на светостта на иконите – застъпвали първо идеята, че човечеството у Христа не е потребно да се изобразява и подчертава, както и че изобразимостта на Божествеността е невъзможна, даже богохулна[1]. Доколко този възглед се корени в елинската платоническа представа за тялото като затвор за душата и съответното пренебрежение, дори омраза към телесността, доколко на ортодоксалния иудейски възглед за абсолютната трансцедентност на Бога е предмет на друг размисъл.

Свети Павел, живот и дело (Вселенският Учител)

автор Мирослав Николов

съдействие и консултации Светльо Ангелов

Семестриална работа по предмета Въведение в Свещеното Писание на Новия Завет в Богословския Факултет при Великотърновски Университет, оценена от асист. свещ. Павлин Събев с 6.00

За живота и делото на св. ап. Павел от извънбиблейски източници ние не знаем почти нищо. Като изключим апокрифната кореспонденция между него и философа римски патриций Сенека – циркулиращите сред християните писма между двамата, според които Павел почти е убедил Сенека да приеме християнската вяра, никъде другаде ние не срещаме да се споменава нищо относно Павел. За историка на онази епоха – юдеинът, който както и Павел, е с римско гражданство, но заедно с това и с политически връзки в Рим, Йосиф Флавий, св. ап. Павел също не представлява интерес, нито даже го споменава в трудовете си, макар и да отделя доста внимание и място в тях на друг от апостолите – Иаков, брата Господен, пръв епископ на християнската община в Йерусалим, наричан от самите юдеи в Йерусалим Иаков Праведния^[1] . Всичко това е напълно разбираемо. Иаков, водач на общността и движението на християните в Йерусалим оглавява група от десеткихиляди души^[2], оказва върху града огромно влияние и заедно с това представлява фактор в политическия и религиозен климат, оставя ярка следа в епохата. Самото убиване на Иаков от юдейските първенци, според Йосиф Флавий, е резултат именно от това влияние, т.е. то не е заради омраза към християните и водената от него община, а е по-скоро вътрешна интрига между йерусалимските водачи – Иаков е хвърлен от крилото на Храма, нещо, което предизвиква огромно възмущение сред народа, което и Флавий осъжда, дори изказва предположението, че превземането и съсипването на разбунтувалия се Йерусалим от римляните във времето на император Веспасиан, идва като Божие наказание заради „убиването на Праведния Иаков”.

Иисус и Сократ

автор X.

„О, свети Сократе!” (Еразъм Ротердамски)

      

Сократовото философстване е повратен момент в историята на гръцката философия, точно както Христовото учение е прелом в Свещената история на Божественото Себеразкриване и откровение. До Сократ съществуват няколко направления в елинската философска мисъл. Едното от тях е натурфилософията на предшествениците му като Талес, Питагор, Емпедокъл, Хераклит, интересуващи се от естествените науки като геометрия, физика, медицина и в тях търсещи мъдростта и закономерностите, управляващи човешкото битие. Другото течение е това на т. нар. софисти – мъдруващи, те развивали главно реториката, за тях тя представлявала основна важност, при това до такава степен, че се превръщала в ценност сама за себе си и в самоцел. Относно античната философия ние трябва непременно да вземем предвид, че тя е свързана неразделимо с педагогиката. Богатите граждани на полисите са наемали за синовете си учител-философ, когото наричали и педагог – възпитател, детеводител, според значението на думата на старогръцки език. Педагогът трябвало да образова и подготви младежа за неговото пълноценно участие в духовния, социален и политически живот на града-държава. Проблемите на общността са се обсъждали в събрание, което впрочем са наричали „еклесия”, буквално превеждащо се на бълг. ез. като „свикване, повикване, призоваване”, което извършвало „литургия” – народно дело, дело на лаоса. В това събрание са участвали всички пълнолетни граждани от мъжки пол и елински произход и това е част от смисъла на думите на Платон, с които благодари на боговете, че не се е родил „роб, жена или варварин”, защото бидейки свободен гражданин, мъж и елин, при това образован – той самия конкретно от Сократ, може освен да философства и да участва в това събрание, тъй като, знаем, че в Древна Елада не са иначе изключение и философстващите жени, обикновено от благороден произход – дъщери на богати родители. Младият мъж е трябвало да бъде подготвен да участва адекватно и с цел общата за полиса полза в тези събрания. Това е основния смисъл и идеята на атинската демокрация, имаща малко общо със съвременните идеи за демократично управление – било тези на народната, социалната или либерална демокрации, в определен аспект можем да я уподобим на пряката демокрация.

Учението на св. ап. Павел за брака - "Тази тайна е велика"

автор Мирослав Николов

с консултациите и съдействието на Светослав Ангелов

Г-н Николов е енориаш при хр. "Свети Княз Борис" във Варна, член на управителния съвет на Сдружение "Отвори очи" и бивш управител на сдружението, представям ви реферата му по предмета Тълкувание на Свещеното Писание на Новия Завет във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", Богословски факултет, оценено от доц. Емил Трайчев днес с 6.00

(реферат на тема "Целта и предназначението на човека" по предмета Тълкувание на Свещеното Писание на Стария Завет от Димитър Георгиев при същия преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" можете да прочетете в сайта на Сдружение "Отвори очи" ТУК)

Християнското учение за брака се формира в една изключително динамична религиозна среда. От една страна имаме традиционалисткия фарисейски прочит на закона на Мойсей, който се занимава главно с легалистичната казуистика, свързана с брачните взаимоотношения и съпружески задължения – как да третираме изневярата, какви са законните причини за развод и пр.. От друга страна са разбиранията на есейската секта, която поради своя твърде засилен катастрофически поглед на историята и апокалиптичните очаквания, свързани със съвсем близкото бъдеще, въобще отрича този тип отношения и в своите пустиннически, монашески тип общини, ги забранява. Не са за пребебрегване и все по-популяризиращите се из всички краища на Империята римски и елински обичаи, разпространяващи се сред т. нар. духовен елит в Провинциите. Римляните вече са узаконили статута на т. нар. конкубини – жени, с които живеят в „нещо като брак”, държат като полуофициални свои любовници млади мъже или свои освободени роби по т. нар. „гръцка мода”, понякога встъпват в инцестни отношения и дори кръвосмесителни бракове, като императорите Нерон, за когото мълвата носила, че се намира в сексуални отношения с майка си Агрипина или Калигула, който официално се жени за сестра си Друзила. Като съпруга остава да се титулува някоя богата матрона, бракът т.е. остава в повечето случаи една куха и фасадна обществена институция, една отсянка и спомен от старите римски републикански добродетели..

Богословие на образа

глава I-ва от Дипломната работа на сист. Адриана Любенова, катедра по теология при философо-историческия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски"

  

      Определението на думата богословие дадено в тълковния речник е безкрайно лаконично и неточно “Учение за догматите на дадена религия, теология”[1]. Нa практика богословието е много повече от горепосочените неща.

Инструментариумът на религията и тялото на вярата

автор Светльо Ангелов

Веднага след като прочитаме емблематичното и предизвикало множество спорове пророчество в VII-та гла на кн. на прор. Исая, за "девицата (или по-точно млада жена), която ще зачене и роди син, за да го нарекат Емануил", в VIII-та глава от книгата с пророчествата на св. прор. Исая ние се сблъскваме с една постъпка на пророка, която ни хвърля, меко казано, в недоумение...

Проповедникът св. Климент Охридски

автор X.

В  своето „Слово за Светата Троица, за Сътворението на света и за Страшния съд” светият Охридски Архиепископ Климент се показва не просто като книжовник и просветител на славянските племена, който от немай къде се е занимавал с проповедническа християнска дейност, като какъвто се стараеше до немного отдавна да ни го представя атеистичната историческа наука, а като пламенен и заедно с това мъдър и изкусен духовен наставник и проповедник на българските славяни в Македония.

Как тленното ще се облече в нетление

автор Светльо Ангелов
в отговор питането на Е. за Времето и Вечността

Питаш ме за отношението между време и Вечност в богословска перспектива и въпросът ти вероятно е провокиран от записа на една моя беседа ТУК (Време, Празник, Вечност), питаш мен, защото там, по вашия край, явно няма кой да ти го обясни... 

Ако те не могат да обяснят нещо толкова основно от философията на богословието на една твърде добре образована и успешна в труда си в своята област жена, която владее азбуката в тази тематика, как ще обяснят на орачите и копачите, на лозарите и овчарите как се живее и за какво да се мре, за което им се и плаща дори? Не са в състояние да разяснят и йота от въпрос, по който пет години ужким са учили, а какво да кажем за способността им да разсъждават по тези въпроси, които не са и помирисвали...