автор Мирослав Николов
съдействие и консултации Светльо Ангелов
Семестриална работа по предмета Въведение в Свещеното Писание на Новия Завет в Богословския Факултет при Великотърновски Университет, оценена от асист. свещ. Павлин Събев с 6.00
За живота и делото на св. ап. Павел от извънбиблейски източници ние не знаем почти нищо. Като изключим апокрифната кореспонденция между него и философа римски патриций Сенека – циркулиращите сред християните писма между двамата, според които Павел почти е убедил Сенека да приеме християнската вяра, никъде другаде ние не срещаме да се споменава нищо относно Павел. За историка на онази епоха – юдеинът, който както и Павел, е с римско гражданство, но заедно с това и с политически връзки в Рим, Йосиф Флавий, св. ап. Павел също не представлява интерес, нито даже го споменава в трудовете си, макар и да отделя доста внимание и място в тях на друг от апостолите – Иаков, брата Господен, пръв епископ на християнската община в Йерусалим, наричан от самите юдеи в Йерусалим Иаков Праведния[1] . Всичко това е напълно разбираемо. Иаков, водач на общността и движението на християните в Йерусалим оглавява група от десеткихиляди души[2], оказва върху града огромно влияние и заедно с това представлява фактор в политическия и религиозен климат, оставя ярка следа в епохата. Самото убиване на Иаков от юдейските първенци, според Йосиф Флавий, е резултат именно от това влияние, т.е. то не е заради омраза към християните и водената от него община, а е по-скоро вътрешна интрига между йерусалимските водачи – Иаков е хвърлен от крилото на Храма, нещо, което предизвиква огромно възмущение сред народа, което и Флавий осъжда, дори изказва предположението, че превземането и съсипването на разбунтувалия се Йерусалим от римляните във времето на император Веспасиан, идва като Божие наказание заради „убиването на Праведния Иаков”.