автор X.
Христологията и в частност учението за две същности (усии)
– Божествена и Човешка в Една Личност – Ипостас,
у Иисус Христос, при това по отношение на Триадологията – догматът за Един Бог
в Троица (Три Ипостаси, лица), по един или друг начин е предмет на обсъждане и на VII-те Велики Събора. Според големия православен богослов от XX-ти в. Леонид Успенски иконоборческата криза, която намира
решението си на VII-ия Вселенски Събор, е тясно свързана със споменатия
Христологически догмат. Иконоборците са в същината си монофизити, чието учение
за една-единствена (моно) Божествена природа (физис) у Христос, която е
погълнала, унищожила, човечеството Му, е осъдено на V-ия Вселенски събор. Те се опитвали да получат реванш,
задето разбирането на предшествениците им в ереста е било отхвърлено, чрез
оспорването на светостта на иконите – застъпвали първо идеята, че човечеството
у Христа не е потребно да се изобразява и подчертава, както и че изобразимостта
на Божествеността е невъзможна, даже богохулна[1].
Доколко този възглед се корени в елинската платоническа представа за тялото
като затвор за душата и съответното пренебрежение, дори омраза към телесността,
доколко на ортодоксалния иудейски възглед за абсолютната трансцедентност на
Бога е предмет на друг размисъл.
