автор Мирослав Николов
с консултациите и съдействието на Светослав Ангелов
Г-н Николов е енориаш при хр. "Свети Княз Борис" във Варна, член на управителния съвет на Сдружение "Отвори очи" и бивш управител на сдружението, представям ви реферата му по предмета Тълкувание на Свещеното Писание на Новия Завет във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", Богословски факултет, оценено от доц. Емил Трайчев днес с 6.00
(реферат на тема "Целта и предназначението на човека" по предмета Тълкувание на Свещеното Писание на Стария Завет от Димитър Георгиев при същия преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" можете да прочетете в сайта на Сдружение "Отвори очи" ТУК)
Християнското
учение за брака се формира в една изключително динамична религиозна среда. От
една страна имаме традиционалисткия фарисейски прочит на закона на Мойсей,
който се занимава главно с легалистичната казуистика, свързана с брачните
взаимоотношения и съпружески задължения – как да третираме изневярата, какви са
законните причини за развод и пр.. От друга страна са разбиранията на есейската
секта, която поради своя твърде засилен катастрофически поглед на историята и
апокалиптичните очаквания, свързани със съвсем близкото бъдеще, въобще отрича
този тип отношения и в своите пустиннически, монашески тип общини, ги
забранява. Не са за пребебрегване и все по-популяризиращите се из всички краища
на Империята римски и елински обичаи, разпространяващи се сред т. нар. духовен
елит в Провинциите. Римляните вече са узаконили статута на т. нар. конкубини –
жени, с които живеят в „нещо като брак”, държат като полуофициални свои
любовници млади мъже или свои освободени роби по т. нар. „гръцка мода”,
понякога встъпват в инцестни отношения и дори кръвосмесителни бракове, като
императорите Нерон, за когото мълвата носила, че се намира в сексуални
отношения с майка си Агрипина или Калигула, който официално се жени за сестра
си Друзила. Като съпруга остава да се титулува някоя богата матрона, бракът
т.е. остава в повечето случаи една куха и фасадна обществена институция, една
отсянка и спомен от старите римски републикански добродетели..
