 |
| св. Мартин, папа Римски |
 |
| св. Максим Изповедник |
автор: X.
Т. нар. „Иисусова молитва” – „Господи Иисусе Христе, Сине
Божий, помилуй мене грешния” е част от исихасткия тип православна духовност и
заедно с това е инструмент на исихасткия тип богословие в Църквата.
Исихазмът възниква подобно на монашеството. А не случайно
той възниква именно в манастирска среда и исихасткото богословие и духовност е
тясно свързано с монашеския тип християнски подвиг. И както монашеството,
възникнало и утвърдило се в края на III-и и началото на IV-ти в. сл. Хр., което е своеобразна духовна реакция срещу засилващата
се секуларизация на Църквата, тръгнала с признаването на християнството първо
за позволена, законна държавна религия, а сетне и за официална, задължителна,
тъй и исихазмът е своеобразен отпор срещу идеологизацията на вярата и
богословието, която неминуемо следва от превръщането на една религия в
инструмент на държавната власт.
Още със св. имп. Константин Велики започват давленията
върху Църквата и богословието, целящи да употребят църковността и
религиозността като средство за запазване на обществения мир и държавната
цялост. Константин, за никого не е тайна, във времето на конфликтите между
православните епископи и арианстващите еретици, клони към арианството.
Константин не само е под личното влияние на някои арианстващи епископи и
богослови около него в най-близкото му обкръжение, като Евсевий от Кесария
например, но и сам вероятно си е давал сметка, че бидейки значително
по-опростено от философска и логическа гледна точка, арианството, като прочит
на християнството, е много по-разбираемо и приемливо за широките обществени и
народни маси, затова и по-удобно на властта за държавнически цели.... Не
случайно и един от най-безкомпромисните борци против ереста, св. Атанасий
Велики, е влязал в Преданието с израза: „Атанасий срещу (целия) свят” (Athanasius
contra mundum).
