Велики Четвъртък – Рожденият ден на Църквата

автор Светльо Ангелов

Не е Петдесятница началото на Църквата. Църквата се ражда в първата Евхаристия, в Горницата, когато преди Разпятието Христос яде „последната Пасха с учениците Си”, на Велики Четвъртък. И не случайно наричаме това Последна Пасха, защото е край на Стария и начало на Новия Завет.

Пък всеки Завет се сключва от Бога с общност – Старият с народа на Израил, чиито знак е Пасхата, а Новият – с Църквата на Живия Бог в Евхаристията. Иисус Христос преломява хляба, подава Чашата, казвайки – „Вземете и яжте – това е Моята плът на Новия Завет… пийте от Чашата всички, това е Моята кръв на Завета” (перифраза). В Евхаристията се случва Църквата, в нея тя се открива като Църква – обиталище на Бога, жилище на Светия Дух, Тяло Христово. Нещо повече от това – Църквата Бог я извиква в битие и съзнание, за да служат членовете и заедно Евхаристия, водени в нея от Главата Христос…

Някои гръцки богослови говорят за идването на Третата Ипостас на Светата Троица на Петдесетница, за Бог-Свети Дух, но всъщност правилният термин тук трябва да е съшествие, защото Пневматологията е различима, но неотделима от Христологията, Сам Христос възлага продължителността на Своето дело в Историята на действието на Бог-Дух Свети. Нищо от това, което касае Христос, не се случва (и е невъзможно да се случи) без да подейства Духът на Истината, както Го нарича Божия Син – от „да наречеш Христос Господ” (1 Коринтяни 12:3), до разбирането и живота, според Неговото Учение (Йоан 14-а и 16-а глави). От зачеването на Спасителя от Богородица, през Преображението му на Таворската планина, до Възкресението Му от мъртвите.

Никое от Лицата на Триединния Бог не се явява само по Себе Си. В Двете Ипостаси (на Сина и Духа – Третата / Първа, на Отца е невидима, неведома и непостижима за тварното създание) се разкриват другите – „Който е видял Мене, видял е Отца… Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата.” (Йоан 14:9,10) казва Христос на св. ап. Филип, а за Духа Светаго пък казва: „А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.” (Йоан 16:13,14). И повече от това – Духът на Бога е именно Тоя, Който разкрива единството между Отец и Син: „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки… Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас… В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас.” (Йоан 14:16,18,20). И именно в разбирането за пълното съдействие и взаимно разкриване на Тримата Христос поставя основата на еклесиологията – учението за естеството и предназначението на Църквата „ще разберете вие, че сте в Мене, и Аз във вас”. Ако някому тези неща се струват твърде сложни, нека си ги представи чрез обараз/икона – на Богоявление (Кръщението на Иисус Христос от св. Йоан Предтеча в реката Йордан) се явява Света Троица – в Господ Иисус телесно Втората Ипостас – Сина Божий, Третата Ипостас – Духа Светий под формата на гълъб, а Отец като Глас от Небесата. Това е всъщност Новозаветната теофания (Богоявление) станала възможна чрез съдействието на Сина и Духа. А теофаниите в Стария Завет са били чрез ангели, чрез Глас “като от много води”…

Целостта на това, което казваме, се събира в няколко думи. Където е Едно от Лицата на Света Троица, там са и Трите едновременно, понеже Божествената Троица е Неделима, Тя е… и Единица. Следователно в Евхаристията се ражда Църквата като отражение на Троичното битие, понеже тя е съдействие на Сина и Духа за Слава на Бога-Отца. И няма нужда „да се чака” Петдесятница, понеже в Христа Духа е вече там, за да претвори Даровете на предложението в Тяло и Кръв Христови, а събраните – в Христоносци/Христосовци, очиствайки ги със Словото Си – Йоан 15:3 и приготвяйки ги така да се съединят с Него, участвайки в Плътта и Кръвта Му. Където е Единия, там са и Тримата. Затова идването на Светия Дух в света не е като частичните Му действия и през Стария завет (Евреи 1:1), а е идване като Ипостас, затова и се нарича съшествие. Той идва заедно с Христа, заради Христа, чрез Христа. По време на първата Господня Трапеза е там, там е и когато Христос след Възкресението Си „духна и им казва: приемете Духа Светаго” (Йоан 20:22)… И все пак има разлика. Само че, тя е в начина, по който нещата се случват, а не в същността на случващото се. Ако преди Възнесението Духът е тук чрез Сина, след Възкресението Синът е тук чрез Духа.

С облекчение напускаме трудната тема – Триадология и завършваме с първата от трите достатъчни предпоставки за образуването на Църквата – благодатното присъствие на Тримата в Единия. Втората е есхатологична – действието на Духа Свети като такъв, който не просто замества Христа, а го възсъздава постоянно помежду ни до края на дните, чрез действието на Когото „Христос е посред нас – Е и ще бъде” (из Златоустовата Света Литургия) затова и центъра й на тази предпоставка е отново в Евхаристията. Третата е от областта на така наречената Заветна теология – Църквата Тяло Христово, като получател, преносител и посредник на Завета на Любовта на Бога със света – Завет обявен и влязъл в сила в Горницата на Велики Четвъртък, който се актуализира и изпълва пак в Евхаристия – „принасяне на жертва за живота на света” (Златоустова Литургия?): „…а сега в Христа Иисуса вие, които някогаш бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта Христова. Защото Той е нашият мир. Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, като с плътта Си унищожи враждата, а с учението – закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата; и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух. (Ефесяни 2:13-17).  Следва