събота, 24 януари 2015 г.

Инструментариумът на религията и тялото на вярата


автор Светльо Ангелов

Веднага след като прочитаме емблематичното и предизвикало множество спорове пророчество в VII-та гла на кн. на прор. Исая, за "девицата (или по-точно млада жена), която ще зачене и роди син, за да го нарекат Емануил", в VIII-та глава от книгата с пророчествата на св. прор. Исая ние се сблъскваме с една постъпка на пророка, която ни хвърля, меко казано, в недоумение...

Исая взима със себе си двамина свидетели, които и поименно посочва - свещеник Урия и някой си Захария, син Варахиев. И Исая прави нещо, което синодалния превод превежда с "пристъпи към пророчицата",  в следствие, на което тя зачева и ражда дете. Детето, по подобие на детето Емануил от VII-та глава, чието име означава "Бог с нас", детето от VIII-та впрочем също е наречено със специално име, определено предварително, на ст. евр. името звучи като "Магер-шалал хаш баз" , транскрибирано на български и означава "Тичай за плячка, бързай да грабиш!". 

В VII-та глава ни се разказва, че във времето на царуването в Иудея на цар Ахаз тя била нападната от двама царе - сирийския цар Рецин и израилския цар Факей. По това време държавата на Давид и Соломон отдавна я няма вече, царството е разделено на Сверено и Южно - съответно Израил и Иуда. В Иудейското царство остават колената, верни на Давидовата династия - Иуда, Левий и Вениамин, останалите образуват царството Израил. Йерусалимският храм, заплануван от Давид и построен в Йерусалим от Соломон, остава в Иудея и от Свещената история по-нататък знаем, че често израилтяните се отдават на идолопоклонство или религиозен синкретизъм, а понякога, както ни разказва тук Исая, влизат в коалиции с езичнически царе срещу Иудея... Цар Ахаз е притеснен, търси съвет и подкрепа от пророка. Пророк Исая го уверява, че плановете на враговете му да превземат Йерусалим не ще успеят, но Ахаз иска повече от думи, Ахаз иска знак. И знакът, който Исая определя, е че една млада жена ще зачене и ще роди мъжко дете, чието име ще бъде Емануил...

В VIII-та глава самият Исая се явява като баща на едно подобно дете - на детето Магер-шалал хаш баз. За целта, според библейския текст, Исая "пристъпва към една пророчица". Думата тук е וָאֶקְרַב֙  тази дума английския превод превежда с went (отидох), българският превод на П. Р. Славейков обаче превежда като "влязох". Срещаме я и в Битие 32:8 - וַיָּבֹ֥א, където означава "влязох във", като тука категорично се разбира, че патриархът Иуда, Якововият син, е влязал при жена със сексуални намерения: "И съгледа там Иуда дъщерята на един хананеец, на име Шуя; взе я и влезе при нея. Тя зачена, и роди син; и той го нарече Ир." (Битие 38:2,3) Изразът וַיָּבֹ֥א אֵלֶֽיהָ׃ - "и влезе при нея" от Битие 32:8 носи същия смисъл като в Исая, който е "влязъл при пророчицата" הַנְּבִיאָ֔ה אֶל־ וָאֶקְרַב֙ като вследствие и в двата случая - и Шуя, и споменатата пророчица, са заченали.

В светлината на това, което знаем от Библейската история и древната археология, можем да се запитаме, къде е се е намирала тази пророчица, та Исая е влязъл при нея, защото в ония времена и по тези географски ширини, такива са живеели в шатри или колиби по кръстопътищата и там посрещали посетителите си и пророци, и блудници, и вещици... Исая влиза при една такава пророчица, която може би и се е занимавала със сакрална проституция, защото в текста не се указва "на кой бог е тя пророчица", а двамата свидетели вероятно трябва да подтвърдят, че роденото по-късно дете е именно негово, като присъствали на зачеването му.

Трябва да уточним обаче, че между двете описани събития - пророчеството за Емануил и зачеването на Магер-шалал хаш баз не съществува непременно връзка. Исая не е писал "книга" - виденията, премеждията и пророчествата му са записвани значително по-късно от неговите последователи и ученици и тези две истории може би се намират една до друга, поради сюжетното си сходство, още повече, че и двете събития са изтълкувани от Исая като знамения в насърчение на иудеите в борбата срещу техните политически врагове. Емануил и Магер-шалал хаш баз не са едно и също дете.

И Магер-шалал хаш баз, и Емануил обаче са в сходна степен знамение за Божия Промисъл в историята на Израил. Емануил е видим знак за Божието Присъствие в историята на Израил, а Магер-шалал хаш баз е предобраз, предзнаменование, според самото пророчество, затова как асирийският цар ще накаже, вместо Бога и сирийците, и коварният Израил

Ние обаче трябва да повдигнем въпроса за свободата, с която пророците са живеели и практикували вярата си. В корпуса на религията си днес сме склонни да различаваме, изброено на едро, морал, история и философия, като всяка от тези области рационализираме, за да ги употребим за общественополезни и личностноградивни, според нашите сметки, цели... Трябва, разбира се, да подчертаем, че в Библията намираме "морал, история и философия", но срещаме и пророците, изобразили, въплътили в тялото си вярата и живеещи я често не в категории, конструкции и благочестиви модели, а в цялата палитра на своята емоционалност и в цялата свобода на своята понявга буйстваща дори човечност, неподдаваща се на контрола на религията, моралистиката, идеологията или изискванията на логика и целезъобразност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар