понеделник, 22 декември 2014 г.

Съвременната апологетика между Дарвин и в-к "Чук-чук"


автор Светльо Ангелов

Може ли да се нарече апологетичния труд, тъй както се гледа на него днес, изобщо богословски, а въобще има ли апологетиката място при богословието?... Това са цели два въпроса, никой от които вероятно мнозинството от вас не интересуват, но аз ще им отговоря, след като съм ги задал, защото още по-малко мен пък ме интересува какво интересува или не интересува вас... Ако би останало на вас, бихме се занимавали от зори до мрак само и единствено с вас – какво си въобразявате, че мислите, какво си фантазирате, че чувствате, какво смятате за правилно и по колко пъти дневно сменяте преценките си относно последното.

Следователно, още в самото начало, можете да се съберете всички, които тия въпроси не интересуват и да вървите да го духате… Или да обсъждате нещо, което смятате за страшно важно, в някоя от facebook-групите си… Идиотите в моите текстове, както отколе знаете, не са добре дошли… 

* * *

Как изглежда християнската апологетиката в България днес ли? Като разпра между различни църковни деноминации, секти и религиозни общности относно това, коя е по-права в интерпретацията на християнската история и веровите истини… Адвентисти срещу Свидетели на Йехова и мормони, методисти и баптисти срещу петдесятници, класически петдесятници против неопетдесятници, арминияни срещу калвинисти… 

А как изглежда пък православната апологетика в България днес ли? Като крамоли между различни богословски системи и дискурси в границите на самото Православие… Поп Божидар Главев срещу Венци Каравълчев, консерватори против либерали, зилоти срещу модернисти, противостоящи срещу икуменисти, едни видове противостоящи срещу други видове противостоящи – едните зилотстващи около даден Владика, против зилотстващите около втори Владика, едни видове „модернисти”, свързани с едни фондове и фондации, срещу други видове „модернисти", свързани с други фондове и фондации. Русофили против гъркомани… Това е апологетиката в България днес…

Не беше по-различна като качество и вчера…

Разказват следния анекдот за професора по апологетика от БФ в София Маджуров… Изнасял в една от залите на Факултета отворена беседа на тема „Съществуват ли извънземни?”… Аудиторията на професора се състояла, разбира се, само от няколко мустакати лели със забрадки и брадати чичовци със сиви костюми – част от софийската православна църковна общност, дошла за подкрепа на беседата, за „масовка”.

- Някаква жена разказва, - започнал Маджуров – как я посещавал някакъв извънземен с огромен мъжки полов член и като започнел да я люби, го правил тъй силно и интензивно, че циците й подскачали и я удряли по лицето….
- Но, проф. Маджуров! Как може да говорите тези неща! – надигнало се възмущение по столовете.
- Защо не? – контрирал лекторът – Пише го в един уважаван вестник!
- В кой вестник?!
- Ето в този! – завършил спора Маджуров и извадил от куфарчето си в-к „Чук-чук”, едно много популярно и авторитетно в областта си издание от началото и средата на 90-те години на миналия век…

Анекдотите са си анекдоти, казват доста за разни аспекти от реалността, цялата реалноста е обаче повече от мизерна… Апологетът и мой прекрасен приятел, Валентин Велчев „доказа” например несъстоятелността на дарвиновата еволюционна теория (във всичките й разновидностти) и „безспорността” на креационната теория за сътворението на света и живота – в буквалистичния й библейски старозаветен прочит… Вальо прави това грамотно и последователно, той е таван на днешната православна апологетика. И това е именно тъжното – „силна енергия загива така”, както изпя преди години Милена Славова.

За да докаже научно библейската притча за сътворението, да я утвърди като „документален разказ”, вместо като поетична алегория и за да отхвърли категорично всички разновидности на еволюционната теория наистина, Вальо трябва да направи две неща. В лабораторни условия да повтори десетки пъти сътворението, тъй както чете, че е протекло в Библията и всички опити да дадат един и същи положителен резултат. Вальо трябва да създаде за целта и Библейския Бог, ако не може, да впрегне в експеримента Съществуващия Бог или сам Вальо да влезе в Неговата роля… Дори да успее, това не е достатъчно. Сетне Вальо трябва да пресъздаде в лабораторията си предусловията за всяка от разновидностите на еволюционната теория, да катализира процесите, които според учените са предизвикали сложната еволюция, за всеки от вариантите по десетки пъти и всеки експеримент в тази контролирана среда да доведе до отрицателен резултат.

Това са изискванията за научност, които се преподават още в VIII-ми и IX-ти среднообразователен клас. Вальо ги е забравил, а и не е длъжен да ги помни, защото е избрал да следва теология, а не химия, физика или биология. Защо обаче Маджуров, преподавател в Богословски Факултет, не е припомнял на студентите си тези неща, за да ги предпази от подобен многогодишен безсмислен и нищо недоказващ апологетичен труд? Опитът да помири вяра и наука на Валентин е пълно и научно, и богословско фиаско, защото не е взел предвид в теологичната си конструкция поне десетина букви от епистемологичната азбука и на двете.

И ето, виждаме, че проблемите на днешната апологетика започват не от някой митрополит, не от превеса на някой от дискурсите, не идват от Москва или от Истанбул, не от ССЦ или от Малтийския орден, не са плод и от зловонната роля на ДС в БПЦ, ами на полуграмотността, съчетана с ексцентризъм, на проф. Маджуров…

* * *

Ако ще търсим библейските и богословски основания на апологетиката, те се откриват в етимологията на думата. Познавателна беседа „по пътя” е един възможен тълкувателен превод на думата - водене. Понятието намира първообраза си в разговора при срещата между Възкръсналия Христос и двамата колебаещи се и уплашени Негови ученици, бягащи от Йерусалим към дома си в Емаус, след Кръстните събития – най-вероятно семейство (някой от Седемдесетте ученици, може би даже сам Лука и съпругата му), търсещи скривалище във вилата си там…
"И Той им рече: О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания." (Лука 24:25-27)
Апологията на християнството сиреч е в същината си Христоцентрична, тя има началото в Свещените Писания, но не в редуцирането на притчи и алегории, на поетични текстове по псевдонаучен начин в исторически и научни доклади, както приятелят ми Вальо прави с притчата на Шестоднева, превръщайки я в "доклад", ами с разпознаването на Христос "в свещената старозаветна история, Закона и пророците", а целта й е... Евхаристията - съединяването с Богочовека в Хлеболомението тук-и-сега, в което Образът среща реалността, изпълнява се в същност, както и завършва разказа за тримата по пътя за Емаус:
"И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч. Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях." (Лука 24:28-31)
...Следващият библейски апологет е Аполос, сподвижник на Първоапостолите и не случайно той прави същото - показва Иисус като Христос чрез писанията:
"И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес. Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Йоановото кръщение. Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път. И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде, помогна много на повярвалите чрез благодатта; защото силно опровергаваше юдеите и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос." (Деяния на апостолите 19:24-28) 
Аполос впрочем прави точно това, което правят, според Лука и самите Апостоли: 
"А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса. И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий..." (Деяния 8:35-37)
И може да не е добра екзегетика, но би било великолепна илюстрация на нашата теза да забележим как пряко или косвено апологетичния труд за свързва с картината на "пътя, пътуването".

Такава е и апологетиката на преп. Иустин Философ, на Великия Тертулиан. В "Диалог с Трифон Иудеина" Иустин и в "Апология" Тертулиан четат утвърдените древни мислители - било пророците от Стария Завет, било елинските философи, било римското право христологично и еклесиоологично - посочват какво в това световно наследство кореспондира с Христос и Църквата. Не случайно и тя се развива паралелно, както и е следвана от трудовете на Апостолските мъже и ранните богослови (св. Игнатий Богоносец, св. Поликарп Смирненски, св. Ириней Лионски) в областта на еклесиологията - евхаристията и христологията. Добрата църковна апологетика сиреч следва или предшества богословие, което е христологично и еклесиологично, евхаристийно и литургично, тя е негово отражение. А според покойния отец и професор Радован Бигович, христологичните спорове от времето на Великите Събори не търсят отговора на друго, ами именно на изначалния въпрос, поставен от Сам Христос на Апостолите: "Според това, което човеците мислят (а и вие самите) за Мен, Кой Съм Аз?", на който въпрос св. Петър отговаря в духа на истинската апологетика - "Ти Си Христос, Син на Живия Бог"... 

А днешната апологетика е в най-добрия случай "дъвка за ума" - може би го развива на някакво ниво, но нито го храни истински, нито охристовява...

4 коментара:

  1. Ха, ха, ха, Светльо, благодаря ти, че ме направи герой в този разказ! Отдавна не се бях чувствал толкова важен и значим! Само малко поправки - проф. Маджуров не ми е преподавал апологетика, аз съм завършил БФ на ВТУ и съответно преподавател по този предмет ми беше Юлиян Великов. Колкото до това, че съм забравил каква е разликата между богословските и научните теории и това не е съвсем вярно - виж например "Отпечатъци от пръстите на Бога" http://kosmos-21.blogspot.com/2012/08/1931.html (рецензент е докторът на физико-математичните.науки, н.с. Алексей Снытников - Институт вычислительной математики и математической геофизики СО РАН) Тази статия стана доста известна в Русия и в момента се мъдри във форумите на Националния изследователски ядрен университет на Русия. А уверявам те, че няма никакъв шанс да попадне там, ако не е издържана от научна и богословска гледна точка, понеже админът е ядрен физик и православен богослов и е безкомпромисен в това отношение (вече махна няколко статии на един физик, защото се опитваше да защитава някаква сектанска идеология). Виж: http://mephi.ru/communication/forum/talk/forum32/
    Ще ти изпратя нещо много интересно, над което работя в момента, но нека да минат празниците и да се поохладим малко от виното и страстите!
    Бъди жив и здрав! Аз също харесвам твоите катехизически поучения и още един куп други неща, макар да не съм съгласен с някои тези, които развиваш. Това обаче не ми пречи да те обичам и да се моля за теб! Ще се радвам да се видим някой път и да поговорим, защото разговорите с теб, макар и много редки, винаги ми доставят удоволствие! Весело изкарване на празниците и ме подсети след тях да ти изпратя каквото ти обещах! Поздрави на Диана!

    ОтговорИзтриване
  2. И на тебе, Вальо, честито Рождество Христово, имаш поздрави и от Диана!

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте! Пише Ви Юлиян Великов, бивш преподавател по Апологетика във ВТУ. Тази дисциплина беше съзнателно закрита от двама доценти, по време на мое отсъствие от страната (2010-11). Така отговарям на въпроса Ви има ли нужда от Апологетика - очевидно не и в ПБФ на ВТУ. Доколкото Валентин споменава името ми смея да отбележа, че лекционните ни занимания наистина се отличаваха от традиционните лекции и дори, смея да кажа, разглеждаха апологетични проблеми именно през погледа на светоотеческото наследство. Не познавам текста на Валентин - научен ръководител му бе друг преподавател. Това, което ще кажа е, че нуждата от апологетически умения е въпиюща, за да успеем да оделотворим апостолския призив, изразен в 1 Петр. 3:15: "бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда".

    ОтговорИзтриване