Докторе, докторе (за форумните глутници и facebook "шмеманистите")

"Интелекти разние у нас - повишай свое образованье!" (Володя Висоцки)

в диалог с Алексей Стамболов по текста му "За клишетата на Горан Благоев"

На всеки текст искам да отговоря, дори да не е отправен към мен, Алексей, който предложиш за блог „Богословие” не, защото се стремя да се „пръсна навсякъде като мерудия”, ами защото в тия коментари от форумите, които наричаш „малки трактатчета” и от които често оформяме текстовете ти, не само има много повече информация, отколкото у тези на големите „истински” автори, а и защото тази информация е тъй подредена и поднесена, че предизвиква сериозен размисъл, тя изисква отговор. 

И ти си прав да очакваш отговори тук, а не по форумите, в които си публикувал някои от „трактатите” си първо. Едничкият ответ, който може да получиш в ония форуми, е някой свръхограмотен във всичко едновременно и полуграмотен във всичко поотделно администратор да ги изтрие, защото или не ги проумява, или в компанията си с приятели е чул за тебе нещо „недобро”… 

Времето на трактатите мина, сега е време на хлевоустието на идиотите, на общуването и „диалога” чрез разпознаваеми клишета. Ако днес Лутер трябваше да отговаря на Еразъм, щеше да си направи също „личен блог”, понеже в „ерата на горан-благоевщината” четящите се интересуват основно от туй към коя група ще се определиш като принадлежащ. А не как ще обогатиш и осведомиш мненията им относно разглеждан въпрос.

Аз нямам лостовете, механизмите и ресурса да променя това, но имам възможността, слава Богу, да кажа, че не съм съгласен с тоя „край на историята на мисленето”, с това постмодерно царство на глутниците и съм ти благодарен, че не спираш да пишеш, за да имам повод да го повтарям, в случая пригласяйки ти.

Ако те молих наскоро да си снизходителен с Вениамин Пеев и идейните му залитания, относно д-р Горан Благоев ще ти кажа – малко му е, дори в написаното по негов адрес те намирам за твърде мек. Горан не е журналист, той е рупор в БНТ на своята глутница. Всички ключови и знакови събития в БПЦ минаха покрай вниманието на Благоев, защото мълчанието в глутницата по тия теми, в която глутница той ежеседмично се вслушва, изтълкува като знак също да мълчи. За убийството на митр. Кирил почти не гъкна, изми ни очите с покана към Константин Тренчев, който по въпроса не каза нищо, докато изглеждаше, че казва много, а като фон на темата включи д-р Михайлов да се подиграва с говорещите за това убийство с думите: „казал бил тоз и оня”. Така „двамата новоизпечени доктори” се извисиха „по-големи” и от емблемата на няколко поколения интелектуалци и църковници – о. Димитър Амбарев. Горан подмина и престъпленията на една църковна банда, които сътвориха в Троянския манастир, не спира да приглася на най-ретроградните люде и групи в БПЦ, относно проблема с религиозното образование в училищата и под тяхна диктовка пропуска най-съществената част от проблема – защо всъщност го няма във формата, която те изискват, че тя е проблемна, а не волята на държавниците. Глутницата на Горан симулира загриженост и отношение към проблемите на БПЦ, често подкрепя не правдата срещу беззаконието, а своите престъпници срещу чуждите. Обидното е за мен, че се подписват като „глас и съвест на епохата” такива псевдоинтелектуци, псевдобогослови и псевдожурналисти… 

Що за журналист е Горан се видя и при гостуването преди близо година при него на еп. Игнатий Карагьозов. Никоя от темите, по които искаше епископът да говори, не заинтригува Горан, нещо повече – никоя от темите, заради които формално беше поканен, не получи повече от няколко секунди време в разговора с Горан. Епископът, добре разбирайки, че така ще протече разговорът, ме помоли предварително да върна дискусията с "въпрос на зрител" по телефона към същината й, ако водещият я измести. Опитах, не ми се даде възможност. За Горан Благоев беше важно да изяснят конфликта „стар и нов календар”, проблемите по оста „Москва – Константинопол”, докато парливият въпрос – корупцията по изборите за митрополити, преди това тази в изборите за патриарх, участието на митр. Николай в тези корупционни схеми, относно което еп. Игнатий носеше факти, изобщо не намери и милиметър място в зоната с горанови интереси. За журналиста Горан Благоев е важно мястото сред протектиращата глутница, нежели истината като журналист… 

Толкова за „журналиста” Горан Благоев. Д-р Горан е абсолютно същото леке, като д-р Калин (Янакиев), когото той неслучайно постоянно кани за коментари. Години наред Калин подкрепяше и хвалеше митр. Гавриил толкова силно, че чак ставах подозрителен спрямо митрополита, когото инак много харесвам. Щом се стигна обаче до втория тур в изборите за патриарх и Калин научи, че синодалната мафия готви за поста Неофит, изведнъж забрави участващия също в тройката Гавриил и велегласно захвали Неофит, противно дори на десняшките си принципи – Неофит имаше отворено досие на агент в ДС, при това очевидно доста прочистено, Гавриил се оказа без досие. Та, каква журналистическа принципност и честност в позицията им на общественици очакваш от такива, приятелю?

Богословът Горан Благоев пък „чете Шмеман” или по-точно казано - разлиства, ако не си го забелязал в текста му, който критикуваш, ще ти го кажа аз. Теза на Шмеман (и на Майендорф) е „родилният недъг на византизма”. Това той повтаря, за да e “куул”, но познава Шмеман и Майендорф не по-добре от десетките безделници из facebook и форумите, подписващи се като “шмеманисти”. Провалът на руския царизъм, на предреволюционната Светая Рус за тях (Шмеман, Майендорф, Булгаков, Бердяев) е травма, та някои от тях са дворяни! Те са и посветени православни християни. В унисон с православното светоусещане, търсят причините за краха не само в събитията около себе си, но и у себе си, не само у чуждите, но и у своите. Скептицизмът спрямо византизма и симфонията у тях е по-скоро емоционална реакция на реалацията между романтизираната древност и крушението в мрачното настояще. 

Но горан-благоевците и божидар-главевците четат по един и същи, малоумен и неграмотен начин Шмеман, извличайки свои конструкции и схеми от лежерно споделени мисли и бележки, докато „спорят за него”... И добре, че о. Александър не е между живите, за да види и чуе как го четат в Българско, а и слава Богу, че в други Православни църкви е четен другояче…