събота, 16 август 2014 г.

За Духа и за буквата (към Алексей Стамболов)

автор Светльо Ангелов - Портос

Скъпи Алексей, позволявам си да взема отношение към вашия спор с Вениамин Пеев, не защото мога да се меря с вас като богослови, къде ти - каквото съм чел, е било прочетено отдавна и сега чета на бутилките етикетите повече, отколкото книги, за разлика от вас двамата, които имате и волята, и посвещението да продължавате да го правите. Взимам отношение, защото по тоя конкретно въпрос имам какво да добавя.

Ти трябва да бъдеш по-снизходителен с Вениамин, когото не само познавам, но и съм имал възможността да бъда негов студент по "библейски езици" преди много време. Прости, моля ти се, "лудостта" на големия ум, това, че опиянен донейде, може би, от познанията си по библейски еврейски език, всички нас иска да зарази с радостта от четенето на свещените текстове на този език, а ако трябва и да ни убеди, налагайки ни я. Неговата теза в случая няма какво да коментирам, ти си я опровергал великолепно. Но и твоята теза обаче, със съжаление ще подчертая, показва някои черти на едностранчивост, на пристрастност. Може би това се е случило от желание да опровергаеш неговата, която не само е дръзка, но и несъстоятелна, още повече, че той е вплел в нея своята явна неприязън към Светото Православие, което вероятно е радикализирало твоята.

Свети ап. Павел, на когото и двамата се позовавате, опитвайки се да го привлечете за каузата си, не е цитирал в своите Послания Масоретския текст на Стария Завет, относно който ти умно забелязваш, че не е напълно сигурно, че е съществувал по негово време или най-малкото, че е съществувал във вида и формата, познати ни от VI в. сл. Хр. Но не е цитирал Блаженият Павел и Септуагинтата, тъй много, както ти се опитваш да внушиш, освен в Посланието до Евреите, чието авторство е впрочем доста спорно, но това е предмет на друг разговор.

Павел обикновено привежда в потвърждение на излаганите становища свои свободни цитати на Старозаветните текстове в "собствен превод". Дали Павел ползва, цитирайки по памет и превеждайки свободно на старогръцки, друг текст на Стария Завет, различен и от Септуагинта, и от познатия ни днес като Масоретски текст или пак така "по памет", без да е пред очите му текста, повече интерпретира, за нуждите на проповедта и дидактиката и от текста на масоретите, и от Септуагинта, отколкото превежда, ние не можем да бъдем сигурни. А и не бива да забравяме, че много от посланията му са писани от затворите, където едва ли е имал възможност да се "настани" заедно с цялата си "лична библиотека".

Не само по въпросите на превода Павел се чувства доста свободен, но и по отношение на самото старозаветно съдържание. "Жените в Църква да мълчат, както казва и Законът" пише в едно от Посланията си. А Законът нийде подобно нещо не твърди нито в прав текст, нито недиректно. Напротив, в историческите старозаветни книги като Изход, Съдии Израилеви, които са също част от Тора, от Закона, според общоприетата юдейска традиция, поне що се касае до кн. Изход, ние виждаме как сестрата на Моисей Мариам "славослови Бога" в събранието (църква), има отношение към религиозните и политически проблеми на общността сетне, заедно с брат му Ааросн, срещаме и Съдийката Дебора в споменатата кн. Съдии - военоначалник и в мирно време лидер в общността. 

Ако искам да се направя на по-умен, отколкото съм се родил или, Боже прости ме, на по-трезвен в тази част от денонощието, в която пиша своите разсъждения по темата, отколкото съм, бих могъл да кажа, че Павел чете Стария Завет за вярващите християни, към които отправя Посланията си, по литургичен и еклесиологичен начин. Проблемите, които третират прилаганите от него в евангелски дух старозаветни наставления, възникват обикновено в Литургията, както ще забележиш, ако четеш внимателно Посланията до Коринтяните например и касаят живота на християните като общност. В тоя смисъл свободата му в Светия Дух да изменя цели части от Писанията, не е индивидуална, интелектуална прищявка, не е свобода от Бога, а е свобода заради Бога, свобода заради Христос, в служба на Църквата на Иисус Христос. Заедно с християните, към които чувства отeчески дълг, Павел не само актуализира, но и пренаписва Стария Завет в новозаветен и църковен дух и смисъл... 

"Ето, второ послание ви пиша, - апелира на едно място Апостолът - съобразете се с мен, защото при думата на двама или трима свидетели ще се подтвърди всяка дума, както казва и Законът". Двете си собствени послания сиреч Павел предлага като "двамата или трима свидетели", които Моисеевият Закон изисквал при съдебни спорове! Ти може да се усмихнеш на това, както се усмихнах и аз, когато го срещнах за пръв път, но след като се посмеем, ще те помоля да си спомниш за Вениамин Пеев - лудост от същия порядък, макар и в Павловия случай свещена, а не интелектуалистична, породена от дръзновение, а не от опиянение.

В този смисъл той не е "последователния твърд фарисеин, приел Христа", като какъвто го представя Вениамин, ако и да е бил такъв, както сам свидетелства за себе си в едно от своите Послания, преди да приеме вярата на християните - "ревностен за вярата на предците си, фанатичен в нея, евреин с ясно еврейско потекло, от Вениаминовото коляно, относно Закона фарисей". Не е бил такъв в степента, в която се представя, според мен за нуждите на риториката, даже за времето преди обръщането си към Христа, първо, защото е възпитаник на законоучителя Гамалиил, споменат от св. ев. Лука в Деянията  Апостолски, който пък е бил последовател на т. нар. широк подход в тълкуването на Закона, този на Хилел, който e съвсем в светоотеческия дух на св. Иларий Пиктавийски ("Писанието не е в думите, а в смисъла"), не е бил такъв и второ, защото Павел си е Павел... Спомни си колко често той ни въвежда в темите си чрез скандалното "Аз, Павел, научих това лично от Иисус Христос" и този Аз, намерил себе си у Него, у Христа, познал Христос "не по плът, а в Духа Светаго", както често подчертава, се е превърнал в метаистория, в реалност, която не спира да разтърсва съвести и да преобразява умове от времето на бл. Августин, през това на Мартин Лутер, та и до днес.

Поздравявам и двама ви - теб, когото обичам и Вениамин Пеев, когото дълбоко почитам, с всичката си любов и ви желая повече от благодатта на Светия Дух.

1 коментар:

  1. Мъдра реплика!
    Достатъчно е само да цитирам това: " Дали Павел ползва, цитирайки по памет и превеждайки свободно на старогръцки, друг текст на Стария Завет, различен и от Септуагинта, и от познатия ни днес като Масоретски текст или пак така "по памет", без да е пред очите му текста, повече интерпретира, за нуждите на проповедта и дидактиката, отколкото превежда, ние не можем да бъдем сигурни." Има доста изследвания върху цитатите от старозаветни текстове у св. ап. Павел, но посоченото от Вас си остава винаги актуално като проблем.
    Вашата реплика показва, че професионализмът много често старада от хронично тесногръдие. Казвам го добронамерено към всички, които професионално четат Библията и... с лека ирония :)
    С уважение, о. Павел

    ОтговорИзтриване