събота, 16 август 2014 г.

Мястото на Септуагинта в православното богословие

автор Алексей Стамболов
в отговор на пастор д-р Вениамин Пеев на текста му "Каниничност и неканоничност в първия синодален превод на Библията"
Г-н д-р Пеев, в самото начало още бих искал да ви споделя, че като цяло впечатленията ми от Вашата статия – а и от други, които съм чел – са добри. Написана е информативно и балансирано (което дори ме изненада приятно, предвид, че сте протестантски богослов). За това заслужавате поздравления! 

В същото време има няколко неточности, които бих искал да споделя с Вас. Първо, ясно е, че ап. Павел е бил евреин-фарисеин, както подчертавате. И като такъв е познавал добре Писанието на еврейски. Въпросът е конкретно във 2 Тим. 3:16 "Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата..." кое Писание има предвид – еврейската Библия или Септуагинта, наставлявайки Тимотей с тези думи? Вие казвате, че е еврейската Библия. Аз пък твърдя, че е Септуагинта. Как ще разберем истината? 

Много просто – като вземем предвид няколко важни обстоятелства, хвърлящи светлина върху Павловите думи. Първото е адресатът на посланието – до кого пише Павел. Знаем, че това е неговият ученик Тимотей. В Деян. 16:1 виждаме, че този Тимотей произхождал от смесен брак между юдейка и грък (елин). Виждаме също, че до зряла възраст не е бил обрязан, въпреки строгите разпоредби на Мойсеевия закон (ст. 3). Това, както и гръцкото му име и фактът, че е живял в гръкоезичните тогава области Дервия и Листра (сег. Турция), са убедителни, според мен, доводи да приемем, че Тимотей се намирал по-скоро под гръцко, а не под еврейско влияние. Следователно, когато Павел му пише в предишния стих: „пък ти и от детинство знаеш свещените Писания” (2 Тим. 2:15), явно, че има предвид Септуагинта, и именно за нея пише след това: „свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса. Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело”. Това като първо. Вторият и не по-маловажен факт е, че самият Павел явно си служи повече със Септуагинта, а не с еврейската Библия. Това се вижда от неговите цитати на Стария Завет, които обикновено са взети от Септуагинта, а не от еврейския текст и в които двете версии се различават. Нещо повече, в същото послание – 2 Тим. 2:19 Павел си служи също с цитат от Септуагинта (Числ. 16:5). Всичко това иде да покаже, че „всичкото Писание”, за което Павел пише, че е „боговдъхновено”, е Септуагинта, а не еврейската Библия* 

Сега на свой ред можем да зададем въпроса: защо в такъв случай протестантите не ползват „Библията на първите християни” – Септуагинта? Второ. Както вече, писах, терминът „неканонични книги“ се използва от православните богослови само в България и в Русия (за Сърбия не съм сигурен*). В гръкоезичните, англоезичните и т.нар. Православни църкви те се наричат δευτεροκανονικά (deuterocanonical) – второканонични. Така е и правилно да се наричат, защото няма логика книги, присъстващи в канона (съдържанието) на Библията, да бъдат смятани за „неканонични“. Вместо просто бързо и лесно да проверите в електронната мрежа как стоят нещата в Православните църкви по света, Вие ми отговаряте следното: 

„Напълно невярно е и твърдението Ви, че в западноевропейската терминология се наричат „девтероканонични“. Не сте ли чувал, че в протестантското богословие дори се наричат „АПОКРИФНИ“?” 

Както се казва: „Нерде Ямбол, нерде Стамбул”! Аз не Ви говоря за протестантските богослови – иначе, да, зная, че повечето ги смятат за „апокрифни” – а за православните и всеки, който си направи труда да се поразтърси из Интернет, ще се убеди в правотата на думите ми. А думите Ви за патр. Кирил Лукарис, „който осъзнава потребността от дълбоки реформи в православното богословие” ще оставя без коментар, тъй като и до момента мнозина (в това число и сериозни) изследователи приемат неговото авторство на печално известното „Изповедание на вярата” (1628 г.), написано в калвинистки дух. Моето становище (което мога да подкрепя със солидни доказателства) е, че „Изповеданието” е фалшификат, пробутан вероятно от йезуитите, за да набедят смелия патриарх, да го дискредитират и да предизвикат свалянето му от патриаршеския престол (което и се случва цели пет пъти!), като издигнат послушен на своите амбиции патриарх (в лицето на Кирил Кондарис). За съжаление, в момента нямам възможност да се занимая с тази иначе доста интересна (но и несправедливо набедена за „калвинист”, „реформатор” и т.н.) личност, но, ако е Божия воля, един ден и това ще стане. Мимоходом (ако Ви интересува) ще спомена само статията „Кирил Лукарис – нещастието да бъдеш патриарх в смутно време”

С поздрав

П. П. В случай, че администраторите на сайта „Pastir.org” не публикуват отговора ми до Вас (дори в съкратен вариант), си запазвам правото да го публикувам, където намеря за добре. 

*********************************
*Сърбите също употребяват израза второканонични или девтероканонични библиейски книги, вместо неканонични. Мартин Лутер пък често е обичал да привежда цитати от някои от тях в проповедите си. (бел Светльо Ангелов)
*В допълнителен разговор с мен, коментирайки публикуването на текста му в блога, г-н Стамболов допълва и факта, че най-ранните преписи на масоретския текст датират едва от VI в. сл. Хр., за разлика от много по-старите, в сравнение с тях, на Септуагинта (бел. на Светльо Ангелов)

Няма коментари:

Публикуване на коментар